№16



Слънцето огря с първите си лъчи лагера на Акатски. Всички излязоха почти едновременно и бързо прибраха лагера, и заличиха следите си. Пътуваха около 3-4 часа. Итачи, който водеше, спря на един клон, на един клон зад него спряха и останалите. Портите на Коноха вече се виждаха, беше рисковано да продължат на пред и започнаха с мисията си. Обикаляха около селото и наблюдаваха за тайни входове или по-лесен начин, за да се вмъкнат в селото. През цялото време Шори си мислеше само едно 'Трябва ми план. Аз обичам Итачи и не мога да го предам, нито на Хокаге-то, нито мога да позволя Саске-сан да го убие. Не мога и не искам да предам Акатски, но не мога и да предам Коноха. Умна си, мисли, трябва ти план за действие, БЪРЗО!!!' мислеше си паникьосано тя.

-Итачи-кун аз ще огледам от другата страна вие вървете.-каза кунойчито, като с това искаше да постави основите на плана си.
-Аа-отговори й Итачи и продължи с останалите.

'Време е, трябва да говоря с Хокаге-сама.'

За щастие на Шори на входа я познаха и бързо я прикриха. Тя стигна до сградата на Хокаге-то и влезе направо в кабинета й, без дори да почука. Там стоеше само Цунаде и попълваше документи.

-Шори-чан, радвам се да те видя! Как дойде до тук? Някой от Акатски проследи ли те? Имаш ли новини?-заля я с въпроси Цунаде, щом вдигна погледа си от листа хартия и я видя.
-Тук съм на мисия. С мен има още четирима от Акатски, но се освободих от тях за известно време. И, да, имам новини и добри и лоши. С кои да започна.

Цунаде я погледна с очакване и само с устни каза "Добри те."

-Добрите новини са, че научих планът на Пейн. В момента събира всички Джинчуурики и Бижуу, но те не са в основата на това, което е замислил. Събира най-добрите шиноби и прави армия от Елитни Шиноби, за да нападне Коноха. От това, което знам атаката ще бъде след месец, освен членовете на Акатски, имат и още 100 шиноби-та, които са се съгласили да помогнат в битката срещу Коноха.

-Това наистина е добра новина, сега поне знаем за кога да се подготвяме. А лошата?

-Лошата е, че... как да го кажа. А-аз обичам Итачи.-последното Шори го каза толкова бързо, че се надяваше Цунаде да не я е разбрала.
-КАКВО?-викна Хокаге-то.
-А-Аз...Н-Ние. Когато отидох нещо пламна по между ни. Снощи той ми каза, че ме обича и аз усетих хиляди чувства (Имам предвид, не като хиляди различни, а като големина.), които не бях изпитвала откакто видях майка си и баща си да лежат мъртви.

Цунаде се просълзи и бързо прегърна кунойчито. Тази проява на чувства изненада и двете.

-Разбирам те, веднъж и аз се влюбих във врага си, но пренебрегнах чувствата си, и до днес съжалявам.
-Какво да направя? Нищо не се сещам, знам че ако Акатски нападнат Коноха, аз ще трябва да се бия за, а не против селото. Но така предавам Итачи ако се бия за Акатски ще предам вас. А дори и да не участвам във войната, Саске ще направи всичко, за да убие Итачи, а когато си помисля, че ще загубя още някой, който обичам, в мен става нещо и-и просто не знам какво да правя.
-Ще ти помогна, така че ти и Итачи ще останите живи и здрави, Саске ще прекрати враждата си с брат си, а селото няма да бъде превзето.

Лицето на Шори грайна (Какво ли изполва?) от щастие, когато разбра, че ще получи помощ от Годайме (Пети Хокаге). Тя прошушна в ухото й плана си. Шори се стресна от някои части, особено като разбра, че ще трябва да... НЯМА ПЪК ДА ВИ КАЖА ЩЕ ЧАКАТЕ , но тя бе готова на всичко, за да запази любовта си и приятелите си. Когато Годайме свърши те си рамениха по едно "Чао." и Шори излезе от задния вход на сградата. От там мина през някакви тунели и когато се увери, че на 3-4км от нея няма следа от чакра, излезе от земята през тайна врата, която беше замаскирана невероятно добре. Тръгна да търси съотборниците си от Акатски и след 15 минути ги намери. Те вече разпъваха палатките си и оправяха лагера. Тя не се беше забавила много при Хокаге-то, но след срещата си с нея, мина през отбор7 за да си разменят по два лафа. Те не знаеха за плана на двете жени и бяха в неведение за това, което щеше да се случи. Когато се върна, всички я погледнаха въпросително (В лагера на Акатски се върна, не при отбор7, защото малко неясно го написах.). Тя поклато отрицателно глава, всеки поглед питаше "Намери ли нещо по-пикантно (ЧИЛИ)?", но тя не можеше да им каже за входа, все пак в момента се разпокъсва между ЛЮБОВ-ПРИЯТЕЛСТВО. (Тук малко го оплетох ако не сте разбрали нищо, просто го зарежете и продължете на пред. )

Вечерта мина тихо, Кисаме стоеше между Сасори и Дейдара, а Шори и Итачи бяха седнали един до друг (Един над друг ме устройва повече, но уви... Има публика! ). Вечеряха и си отидоха по палатките. Итачи дръпна Шори за ръката и я насочи към своята палатка (Юпи-Юпи Йей, Креватно джуцу :* ). Те си събуха обувките и легнаха един до друг.

-Итачи-кун, кога ще се връщаме в базата?-попита го закачливо тя.
-Защо?-отвърна й с самодоволна усмивка той.
-Защото те искам, а тук е прекалено населено ако ме разбираш.-каза тя и се качи върху него, подпирайки се на колене от двете страни на Итачи.
-Знам, спокойно утре ще се приберем.
-Шори иска Итачи-нацупи се тя лягайки с гръб към него.

Той обви силната си ръка около кръста й и я придърпа към себе си. С усмивка на лицето си, Итачи зацелува откритият врат на кунойчито. Тя измърка и се усмихна по-перврзно от колкото й се искаше.

-И Итачи иска Шори, но тук не може. Сега заспивай, за да си нямаш проблеми.
-Ще ме напляскаш ли?-попита закачливо тя.
-Да.-отвърна той, като я шляпна леко по дупето.
-Лош Итачи-измънка си под нос кунойчито, но заспа с голяма усмивка на лицето си.

Когато се увери, че тя спи, със същата усмивка той сложи главата си до нейната и заспа.


Сутринта дойде, Акатски бързо прибраха лагера и когато слънцето достигна най-високата си точка (Ако "по-умните" не се сещат говоря за 12:00 часа на обяд.) те вече бяха в базата и разопаковаха. Итачи беше лидерът на мисията и отиде в кабинета на Пейн, за да му съобщи новините (Едно Голямо Нищо). Когато Пейн разбра, че мисията е провал (Не за всички!!!) на етажа се чу вик "КАК ТАКА НИЩО?". Друг вик от там не се чу и след няколко минути Итачи излезе (Убил е Пейн, даа! Какво? КАКВО, не го е убил? Майната му тогава!). Итачи се върна в стаята си, където завари Шори (Само по парфюм :$ ) обвита с бяла кърпа (Излагацияяя...), седнала на един стол и чете книга (Може да е заела нещо от Какаши! :$ ). Не си казаха нищо, след десет минути, Итачи също излезе от банята, изкъпан и препасан сама с една хавлия (Баси, десет минути, аз се къпя по-бързо - за 9мин и 59сек). Нещо в стомаха на Шори се преобърна, когато усети мокрите устни на Итачи по гърба си и как мокрите ми кичури коса я гъделичкат (Нарича се разстройство или повреден метаболизъм). Итачи мина пред Шори, подпря се на стола й и доближи устни до нейните, но не я целуна.

-Ако си спомням добре, Шори искаше Итачи-измърмори й сексапилно той.

Тя му се усмихна дяволито и го целуна. След секунда, двамата бяха прави и се целуваха жадно (Пийни вода де! |-( ). Докато по този начин минаха пет минути, двамата бяха просто топка от преплетени чувства. Итачи вече не можеше да се сдържа, при всеки допир на кожата му с нейната, електричество протичаше по тялото му и го удряше в стомаха. Обгърна я с ръце и я хвърли на леглото. Гледаха се няколко секунди, докато дишаха тежко. Той се приближи до леглото и застана на колене до краката на момичето (Сега да поясним, застанал е на колене на земята пред частта от краката й, които са стъпили на земята, дано ме рзбрахте.). С длани обхвана бедрата й и я придърпа към себе си.
.
.
.
Перверзници, имате си достатъчно фантазии, за да си представите сцената. По принцип мога да я развия тази сцена като нова глава, но ще трябва да е издание само за "18+".
.
.
.
След 30 минути, блажено удоволствие, двамата останаха без сили. Наметнаха си една завивка и заспаха.



Дните минаваха, Хората от Коноха се подготвяха за война. Акатски следваха примера им. Плана на Шори и Цунаде, скоро щеше да влезе в действие. Дните на Итачи и Шори, минаваха в тренировки, а по някога имаха и мисии. Останаха само няколко дена, до деня в който щеше да се разрази Великата Четвърта Шиноби Война. Всички бяха напрегнати и не знаеха какво да очакват от противника си. Хокаге-то беше говорила с Кадзекаге-то и Райкаге-то, да им помогнат в битката, те се бяха съгласили и се подготваха заедно.



ДЕНЯТ НАСТЪПИ: БЪДЕЩЕТО ЗАВИСИ ОТ ТОВА

№17


Така, до къде бяхме стигнали? А, да!
Дългоочаквания ден, най-на края настъпи. Пейн и цялата организация Акатски, се бяха подготвяли преблизително 7 години, за атаката над Коноха. Мислеха си, че ще бъде лесно, но не знаеха, че има къртица сред тях (Малко криминале го изкарах, а?). Всички Акатски и техните подръжници се бяха събрали на няколко километра от базата, все пак никой не биваше да узнае къде се намира тя. Така, дъра-бъра и потеглиха. Пътъваха 2-3 часа и хората от Акатски, които водеха всички, вече виждаха портите. Всичко изглеждаше нормално. Единият пазач крачеше напред-назад, а другият си поспиваше облегнал се на едно дърво, на пръв поглед, Коноха не очакваше предстоящото, но те (Армията срещу Коноха) не знаеха, че всички селяни са прибрани в бункери, а Шиноби от Коноха, Суна (Селото скрито в пясъка.) и Кумо (Селото скрито в облаците) са подготвени и очакват атаката, въоражени до зъби (Това не знам как ми хрумна!!! ).
'Добре, Цунаде-сама, дано сте права и плана да проработи!' мислеше си напрегната Шори, която беше в първата редица, между Итачи и Сасори. 'Братле, сега или никога!' мислеше си през цялото пътуване Итачи.
Един от пазачите "забеляза" множеството Шиноби идващи към тях и се развика в паника (Ей на това му викам аз, добър актьор!). Акатски само се подсмихнаха, развеселение от "паникьосаната" реакция на пазача. От селото се чуха писъци - естествено, поредната заблуда. Още няколко метра до портата и щяха да влязат в селото. Така, нататък!!! Акатски вече навлизаха, но се спряха шокирани от гледката. Нямаше нищо и никой, беше по-пусто и от пустиня (Добро сравнение, аз съм фъкинг джинияс! ). Заоглеждаха се и навлязоха още в селото и какво да видят, НИЩО!

-Какво става тук?-попита Кисаме, но отговорут на въпроса му интересуваше всички.
-А-аз не знам-запецна Пейн (Как звучи само!)
-А сега какво ще правим?-попита объркан Дейдара.
-Това ми е познато!-каза Шори, това беше част от плана на Цунаде (Но не и от техния общ.).
-Как така?-попита я студено Итачи.
-Когато бях малка и бях в академията. Се учихме на такива техники за бързо реагиране е те не помогнаха, когато ти и бандата ти избихте цялото племе, но... - всички разбраха, че след това "но..." няма продължение, а просто едно нищо. (Добре и аз се обърках в обясненията си, упс! :$ )
-И какво точно представлява тази техника?-попита леко изнервен Пейн.
-Първо, при внезапна атака, както те ни забелязаха, е важна мобилизацията, всички твърде малки или не годни за битка в скривалища. Всички годни за битка отново в скривалища, но за да ни нападнат, а не да се скрият. Второ, не знам, често да си призная, проспах две трети от уроците. (Виждам част от Наруто в нея!!! О,О )

Пейн само изръмжа, срещу невинната й усмивка.

-Добре, всички пригответе се за битка, Шиноби на Коноха са силни, а щом използват тази тактика, която така и не разбрахме до край (НАААМЕЕЕК) ще ни бъде с една идея по-трудно.-изкомандори Пейн и всички застанаха в бойни позиции.

Итачи и Шори, включиха своя Мангьеко Шаринган и също застанаха готови за битка. Шори не смееше да си помисли нищо за някой от двата плана, защото знаеше, че чрез Мангьеко Шаринган, можеш да разчетеш мислите на всеки. Кисаме вече не се сдържа и с някаква техника разби една постройка. След този негов удар, Шиноби от трите села, моментално нападнаха.

-КАКВО?-извика ядосано Пейн, когато забеляза три различни униформени Шиноби.

Не получи отговор, защото мелето започна, разяри се Четвъртата Велика Шиноби Война. Шори знаеше, че сега трябва да се измъкне. Незабелязано от никой (Как го е направила и аз не знам, при условие, че има толкоз паплъч?!) тя влезе в гората, до където битката още не беше стигнала. Използва, джутсу преобразяване, но от по-специален вид и се преобрази в точно копие на Итачи, дори и чакрата й заприлича на неговата. Знаеше, по-тозно усещаше чакрата на Саске, близо до себе си.

-Я, какво си имаме тук, Итачи, дълго чаках да те видя. - чу се глас (На Саске естествено, на кой друг, на Торбалан ли?) зад преобразеното кунойчи.

(Сега ще говоря за кунойчито, като за Итачи, но не забравяйте, че това е Шори.)

-Малкото ми братче, още ли мислиш, че можеш да ме убиеш?-попита дразнещо той.
-Не, не смятам, аз ще го направя.-отвърна му Саске.

В следващия миг, те вече се биеха ужесточено. Итачи (Шори) се беше изморил, но знаеше, че "планът" вече е в действие и трябва да го завърши. Двамата Шиноби се измаряха с всяка следваща атака. 'Сега е моментът!' помисли си Шори (Да тук използвам нейното си име, проблем, аз пиша вик-а, тъй че млък!), когато Саске се затича с катана си към нея. Той мина (катана) през стомаха на преобразеното кунойчи, като топъл нож през масло 9Доядоха ми се филийки.). Образът на Итачи потрепна и изчезна, оставяйки образа на Шори под себе си.

-Шори-чан?-извика напрегнато Саске и бързо я хвана, за да не падне на земята.-Какво направи, защо?-една сълза падна от окото на Саске и се сля с кръвта от раната й.
-Саске, аз го обичам!-каза тя с лека усмивка.
-Не, не може да го обичаш, не!-викаше той.
-Саске, слушай ме.-тя добря едната си ръка до бузата му и изтри сълзите.-Моля те, не го убивай. Той уби племето ми, но докато не го срещнах, не бях запозната с този вид любов. Аз и теб обичам, като брат, но Итачи влезе в сърцето ми, а и аз в неговото. Не го убивай, това е желанието ми.-след което затвори очи.
-САСКЕ!!!-извика го някой.

Саске вдигна поглед и видя Итачи, заедно с още няколко от Акатски (Ся за протокола Дейдара, Сасори, Кисаме). Той не му отвърна, но сълзите веднага спряха, кълбо от омраза се надигна в Саске, но бързо бе потушено, от мисълта за последните думи на полу мъртвото кунойчи в ръцете му.

-Какво й направи, Саске?-попита по-малкия си брат Итачи, когато застана на колене пред двамата.
-Тя се беше преобразила в теб. Искаше да спаси твоя живот, но даде своя.
-ЗАЩО ГО Е НАПРАВИЛА?-извика Итачи, в който се вихреше ураган от емоции, неизпитвани от доста дълго време.
-Защото те обича, глупак.-изкряска се Саске.
-Кисаме, бързо доведи Хокаге-то тук, за да й помогне, направи всичко, за да я доведеш до две минути, тръгвай!-извика раазгневено Итачи.

Двамата братя, седяха на колене и гледаха отпуснатоо лице на кунойчито. Саске притискаше раната, за да не тече толкова мног кръв. Когато двамата погледнаха локвата кръв на земята в главите им изникна спомена, за деня когато Итачи уби всички от клана Учиха, освен малкия си брат Саске, защото много го обичаше.

-Итачи, защо го направи, защо изби всички от клана Учиха, но не и мен?-попита го Саске ако не можеше да го убие, поне да научеше истината.
-Бртле, аз-аз исках свобода.
-Какво искаш да кажеш?-погледна го учудено Саске.
-Когато бяхме малки, още през онези години проявихме Шаринган. Бажа ни реши, че сме заплаха, защото трябва да си много силен и да си тренирал много, за да отключиш Шаринган. Една вечер ги чух с майка ни да говорят за ликвидиране на Итачи и Саске. Тогава разбрах, че демонстрираната любов от целия клан, е само една илюзия. Седях на прозореца и обмислях чутото. И тогава взех решение, първо започнах с баща ни, когато убих всички отключих и своя Мангьекю Шаринган. А щях да убия и теб, но тогава усъзнах, че ние сме еднакви, заплахата от баща ни, беше насочена към нас. И разбрах, че единствения човек, който наистина съм обичал е малкото ми братче Саске. Когато те оставих сам сред труповете, знаех, че ще поискаш отмъщение, но ти дадох свобода, да си това което си сега, а не поредния труп потънал дълбоко в земята и спомен, заключен в най-тъмните кътчета на съзнанието на всеки от клана Учиха.
-И-Итачи... А-Аз, благодаря ти.
-За теб винаги братко-отвърна му той и леко го бутна с юмрук по рамото.

-КАКВО СТАНА?-извика Цунаде, която току що бе дошла до тях двамата и тялото на кунойчито в ръцете на Саске.


"TO BE CONTINUED... :* "

№18


-Шори, това не беше плана!-извика ядосано Цунаде, докато внимателно вадеше куная от корема на кунойчито.
-План?-попитаха двамата Учиха в един глас.
-Ще разберете после, а сега саске постави я внимателно на земята (Викайте доктор Хаус!).

Тя започна да лекува раната й, след минута-две, дойде екип от медик нинджи и всички отведоха кунойчито в болницата.


ТАКА ДОКАТО ТЕЧЕ ОПЕРАЦИЯТА Й, ЩЕ ВИ РАЗКАЖА НА БЪРЗО КАКВО СТАНА ВЪВ ВОЙНАТА.


Всички се биха ожесточено. Много Шиноби от Коноха, Суна и Кумо паднаха мъртви, но след дълга битка, подръжниците на Акатски бяха мъртви, а оцелелите от Акатски, бяха с неотрализирана чакра и се държаха в отделни, подсилени килии, под строгия надзор на АНБУ.


ТАКА ОПЕРАЦИЯТА ПРИКЛЮЧИ:


Цунаде излезе, пред операционната я чакаха братята Учика, Наруто, Какаши и Сакура. Всички я погледнаха с погледи, които означаваха едно "Тя как е? и Може ли да я видим?".

-Имам една добра и една лоша новина.-заяви ледено Цунаде.
-Кажи лошата-каза още по-студено Саске с безизразно лице.
-Лошата е, че катана бе нанесъл много големи щети, но добрата е, че щетите не бяха върху жизнено важни органи и тя е добре.
-Може ли да я видим?-извика разълнуван Наруто.
-Да, Хокаге-сама, ще може ли?-попита тихо Сакура.
-Да, но ако искате всички да влезете, ще трябва да сте много тихи, защото в момента е на ръба и трябва да си почива!

Всички кимнаха, след което хвърлиха по един изпепеляващ поглед на Наруто.

-Защо всички ме гледате?-извика отново той, но още не бяха в стаята.

Сакура се цапардоса по челото (Да, да стане още по-голямо, само така! Скоро ще го използват вместо маса!). А Саске го цапардоса зад врата и само му изръмжа.

-Наруто, само ти създаваш шум!-обясни му Какаши.

Наруто се нацупи и един по един завлизаха в стаята. Тя лежеше там и не мърдаше (Те какво искат, овчарски сок ли да прай?). Наредиха се около и само я гледаха, всеки потънал в мисли. В стаята беше необичайно тихо (Наруто има напредък ), но изведнъж всички доловиха леко трепване на тялото на кунойчито. Загледаха се в нея. След момент, пръстите й се размърдаха, след тях се отвориха и очите й. Тръгна да се изправя, но някой я бутн на зад.

-Ще лежиш, трябва да си почиваш!-всички се учудиха, като видяха Итачи да прави това.

Очите на кунойчито засияха от радост. Тя вдигна ръцете си и ги обви около врата на приятеля си.

-Всизки сте тук? Какво стана?-попита объркано тя, когато вднигна поглед, за да огледа не познатата обстановка.
-Шори-чан, помниш ли плана?-попита я Цунаде, която седеше до главата й.
-Да.-отвърна тя.
-Е получи се.
-Сериозно ли?-извика тя.

Този път никой не можеше да я спре. Тя скочи от леглото и прегърна Саске. След като се отлепи от него попита:

-Наистина ли му прости Саске.
-Хн-беше отговорът му.
-Саске, обичам те. Ти си ми по-големият брат, който никога съм нямала-и тново го прегърна, но по-силно, в почти задушаваща прегрътка.

Когато се отлепи от него се залепи за брат му и погледна към Годайме.

-Хокаге-сама, какво ще стане с Итачи, той все пак колко години беше в Акатски и има куп престъпления зад гърба си.
-Спокойно Шори-чан, Итази-сан даде обещание пред съвета, че ще служи на селото и няма отново да засава срещу него. Странно за тях, но се съгласиха.
-СЕРИОЗНО!-извика в признак на радост тя.

След това не се сдържа и целуна страстно приятеля си. Чрез целувката си и двамата изляха цяла си болка и огорчение. Когато приключиха и се огледаха, всички бяха зачервени от интимната случка помежду им, която се разигра пред тях. Шори се върна в леглото, а Итачи се настани до нея.

-Саске, не мислиш ли, че сега е времето?-попита го Шори, но само тя, Саске и Итачи знаеха за какво става на въпрос.

Всички погледи се местиха ту към леглото, ту към Саске, опитваха се да раберат, за какво става дума.

-Сега ли?-попита неуврено Саске, в отговор получи кимване и въздъхна, знаеше, че рано или късно ще трябва да го направи.

Стана и помоли Сакура (Не, не е това за което си мислите.) да излязат за малко. Щом излязоха, Итачи бързо обясни, какво ще прави брат му, преди Наруто да ги засипе с дъжд от въпроци.


ПРИ САСКЕ И САКУРА:

-За какво искаше да излезем, Саске-кун?-попита го зеленоочката.
-Сакура, аз... от доста време се опитвам да ти го кажа, но все не намирам подходящ момент.
-Какво да ми кажеш, Саске-кун?-попита го притеснено тя.

В този миг устните им се сляха в едно. И останаха така за няколко минути.

-Харесвам те Сакура-чан-измънка Саске, когато целувката свърши.

Сакура с огромна усмивка и лице червено като домат го прегърна и каза:

-И аз теб. (А не бе, то не си личеше, нали? И сляп ще азбере, че си хлътнала до уши по него.)
-Но Сакура, има и още нещо.
-Да?
-Нали знаеш моеите две цели в живота, е едната цел не я изпълних, но така запазих част от семейството си. Но втората...
-Да възстановиш клана си ли?-попита го леко притеснена от предстоящото му изречение тя.
-Да, точно за това. Виж ти си единственото момиче, което ми харесва и когато те видя, нещо става в мен. Сакура Харуно, ще станеш ли моя жена, естествено не веднага, но в бъдеще.

Розовокосото кунойчи не издържа и се разплака, само с устни произнесе "Да.", и го прегърна. Когато тя се поуспокои, се върнаха в стаята, все едно нищо не се е случило, а хората в стаята имаха физиономии, които казваха "Нищо не знам за случилото се между вас.".

-Шори-чан, както виждам ти се възстанови много бързо, така че можеш да се прибираш.-развали тишината Цунаде и излезе от стаята.

Шори бързо се приготви в банята, като огледа следите от операцията, като излезе Итачи беше събрал нещата й-главно оръжия и всички напуснаха стаята.

Всичко се подреди и беше повече от прекрасно за всички.


"TO BE CONTINUED... :* "

Сигурно се чудите, какво има още да се допълва към фик-чето, но трябва да надникнем и в бъдещето, нали?


№19


След две години, Шори и Итачи, бяха щастливо женени. Сватбата беше голяма и много забавна. По-интересното беше, че тази сватба беше тройна.

Да се върнем малко на зад:

Когато Итачи падна на коляно пред Шори и й предложи браг, тя естествено проля водопад от щастливи сълзи и се съгласи. На същото място, малко след тях, на коляно падна и Саске. Случката се повтори, Сакура изля водопад от щастливи сълзи и се съгласи.
.
.
.
Коя е третата двойка, питате се вие. Е...
.
.
.
Да се върнем още малко:

Месец след изписването на Шори, след хилядо подтиквания от страна на братята Учиха и бъдещите им съпруги, Наруто се усмели да покани Хината за по един рамен. На тази "среща"-та да я наречем, Наруто събра кураж и призна на Хината, че я харесва още от академията, след няколко минути, в които Хината беше припаднала, тя му каза, че чувствата са взъимни и от него ден те станаха двойка.



ВРЪЩАМ ВИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА БРАГ НА БРАТЯТА УЧИХА:

След, като момичетата спряха да плачат, да се префръщат и поздравяват помежду си, Наруто падна на коляно, но нали си знаете това е Наруто и като падна за малко да си счупи коляното. Но игнорира болката и в малка, кадифена кутийка извади пръстен и предложи на Хината, тя каза "Да" и припадна за пет минути. Като се свести пръстена беше на ръката й, по-якото беше, че когато момичетата си показаха ръцете с пръстените, те бяха еднакви и това ги накара да пролеят още сълзи, и да обсипят момчетата си с целувки.



СВАТБАТА:

Един олтар, три булки и три-ма младоженци, много публика. Три едновременни "Да взимам я/го." и три букета хвърлени във въздуха.


Медения месец го прекараха заедно, не знам къде, но им беше супер забавно.



ОЩЕ 3 ГОДИНИ СЛЕД СВАТБАТА:


Всички бяха мног щастливи, живяха в едно огромно имение, а в имението вече беше много шумно.
Едно момиченце на три и едно момченце на три, бягаха и вика из двора. Това бяха близнаците на Итачи и Шори Учиха. Момичето се казваше Юруши (От японски - Прошка), тя беше наследила всички черти на майка си. А момчето, Горудо (От японски - Злато), от своя страна той беше копие на баща си.
Из етажите тичаха още две дечица, момче и момиченце, отново бличнаци. Те бяха на Саске и Сакура Учиха. Явно Учиха имаха тази странност, е момичетата наследяват всичко от майка си, а момчетата от баща си. Момчето се казваше Сентоки (От японски - Борец), а момиченцето Рири (От японски - Лилия).
Имаше и още две деца, на Наруто и Хината Узумаки. Момчето се казваше Ирука - наруто настояваше, за да се отблагодари на своя сенсей от академията, за всичката помощ, която му оказваше, той беше на четири. А момичето се казваше Созокунин (От японски - Наследничката), а на кратко й викаха Сузи, тя беше на три. Двете деца бяха взели най-добрите черти и от двамата си родители.
.
.
.
През годините, живота им беше изпълнен с още мого трудности, но вече всеки имаше партньор в живота и им беше много лесно. С всеки ден любовта към другия, на всеки от трите двойки, нарастваше.


~~~~Happy End~~~~