Този разказ въобще не е свързан със събията след сто години.

Надявам се вече всичко да е ясно. И, само за пояснение, интродукцията също не е обвързана с историята.
Четвърта част присъства и в първия пост.

Четвърта част
Топлина
1


Трагикомичното тяло на демона се рееше на няколко сантиметра над земята и се опитваше да проникне в помещението, от чиято врата бе останало само парче овъглено дърво. Огънят отново лумна в очите на Дани. Пред него стоеше враг. Враговете трябва да се унищожават. Това бе единствената мисъл, която обитаваше съзнанието му. И той се хвърли напред, като безумец в яма, пълна със змии.

-Хей! – изкрещя младият мъж, когато разстоянието между него и демона се скъси до няколко метра. – Обърни се насам, малък космати приятелю!

Съществото не бе нито малко, нито космато, а за наличието на приятелски отношения между двамата би се осъмнила дори Майка Тереза, но това название сякаш само изскочи от устата на Дани. Все пак демонът се обърна, завъртя металното си тяло и впери поглед в новия си противник.

Гледката подейства на Дани като леден душ след топла баня, първоначалният му ентусиазъм премина в панически страх и той се запрепъва назад по паветата (далеч, о, далеч, далеч от това проклето създание!).

Миговете се стелеха неумолимо, нанизвайки се един след друг на безкрайната верига на времето. Миг на отчаяние, в който демонът задейства оръдията си. Миг на слабост, в който мъжът изпищя и падна по гръб на земята. Миг на надежда, в който врагът завъртя тялото си, за да се извърне назад. Миг на недоумение, в който неясна човешка фигура се измъкна от подземното помещение и застана зад демона.

Острието на Алекс разсече металното тяло и то избухна, прахът се разстла във въздуха и бавно се засипа към изстрадалата земя. В следващия момент нечия ръка блъсна Дани и хвърли някаква дреха отгоре му.

-Пусни ме! – закрещя мъжът. – Пусни ме, копелдак нещастен!

-Млъквай, тъпако! – отвърна нападателят. – Опитвам се да спася и двама ни.

Опитвал се да спаси и двама им! Опитваше се да го одуши, по дяволите! И той зарита още по-силно, вбесен от невероятната сила, която го държеше прикован към земята. В един ужасяващ миг Дани реши, че смъртта му ще бъде оповестена именно на това място... след минута? Колко време му оставаше? Вече не се чувстваше унизен, в съзнанието му бе останало единствено страхът и отчаянието. Мисълта, че ще умре от задушаване извикваше първичния инстинкт за оцеляване, загнезден в ума при самото му раждане, и го подтикваше да се бори за живота си. Като звяр. Не... зверовете не биха допуснали да се озоват в подобна ситуация.

-Хей, успокой се...

Тялото му изведнъж бе освободено от коженото яке, което го бе покривало, и слънцето блесна в очите му. Слънцето. Никога не бе било толкова ярко.

-Хей...

Дани извърна глава. Най-прекрасното създание на земята се бе надвесило над него и го наблюдаваше с усмивка на лице. Носеше бяло потниче и дънкови шорти, прелестната й руса коса, придобила неестествен блясък, се стелеше по гърба й. Опасна усмивка. Опасен чар.

-Ти... ти ме спаси?

Момичето се засмя. Гсподи, не можеше да откъсне поглед от нея.

-Не, не бях аз. За това трябва да благодариш на Алекс.

Дани с неохота се обърна към застаналия до прекрасната девойка. Кал, прах, мръсотия... кръв. Белезите на преживянато преди минути. Въпреки всичко това, младият екзорсист бе намерил сили да се изправи на крака и да довърши демона. Дани внезапно започна да изпитва братска обич и уважение към него. Този човек бе спасил живота му.

-Извинявай, че не те предупредих за якето – каза Алекс.

-Не, аз те моля за извинение, задето подходих с такова недоверие – отвърна Дани, поучвствал се засрамен от реакцията си. – Благодаря ти.

-Виж, братле, знам, че ще прозвуча като герой от стар уестърн към възлюбената си, но... това ми е работата.

-Разбирам. Все пак ти благодаря.

Дани отново спря поглед върху прекрасната девойка, застанала до екзорсиста.

-А коя е очарователната ти спътница? – попита.

-Неговата приятелка – усмихна се момичето. С нейната си опасна усмивка.




2


Алекс бе заведен по принуда в болница и остана там няколко дни. В деня, в който го изписаха, Дани и приятелката на екзорсиста (която младият мъж бе открил, че се казва Илзе) го очакваха на изхода. Загриженосттта и на двамата го смути, но не го изненада. Дани узна, че Илзе освен приятелка е и колежка на Алекс, когато бе повикана на спешна мисия. Това видимо разочарова екзорсиста, който бе очаквал да прекара един спокоен следобед в прегръдките на момичето си.

-Все още ми оставаш ти, де – сподели той с новия си приятел, докато крачеха безцелно по (и за пореден път) по улиците на малкия град.

-Ако смяташ да ме гушкаш на отпускаща музичка, по-добре си намери някой друг за компания.

-Имам оръжие... мога да те принудя.

В следващия миг и двамата се търкаляха от смях на паважа.


3


В крайна сметка вечерта за двамата приключи в пиано бар “Черните чайки”, в меланхолично опияние, причинено от няколкото бири и приспивните мелодии, носещи се от сцената. Дани сподели за загубата на любимото си момиче си и за това колко малък бе шансът да се влюби отново. Алекс пък му поръча още една бира.

След шестата бутилка (и за двамата) земята се разтресе.

И викове се чуха.