Нарочно е написано така за да кара маймунките да си чешат главата и да се питат какво е искал да каже. Целта е да ни стане любопитно - и е успял да го направи.
Чакам втората част. (почес)

И малко мнение:

Рефлекс. Сгънах тялото си в кръста, протегнах ръка и стиснах коженото му яке. Сетне му помогнах да се изправи и го облегнах на стената, за огледам лицето му.

Според мен се наруши такта тук. А и това „Рефлекс.”си е типично за твоя стил, но в случая дразни малко – поне мен де.

А и мислите би трябвало да са в кавички. Тук си ги забравил.

Явно ми се присънило – дори лудите не звънят на вратата в два сутринта.

Надявам се да съм бил полезен!

Не винаги са в кавички. А и точно това не смятам да го продължавам. Темата може да бъде затрита.

Супер, Андроид. Ти току що обясни, че нищо не си разбрал:V. Има ли някой, който е разбрал нещо, това ми е въпросът?

Садист! (почес)

Ама вие верно сте зле аз си мислех че само се правите
П.С.Line sorry че ти оспамих темата.

Окей де, честно, няма ли да обясниш нам, невежите?

Добре де ~~ аз лично поука не виждам ?? О.о"
По демоните няма смисъл за философски разсъждения за момента >.<

Мандра го е написал увлекателно - има си мистери елементът , малко кръв за привкус и това е ~~~ Предизвиква четящият да съчини няколко варианта на продължение и след това да го изненада ( или да потвърди ) някой от въображаемите му сценарии

За онзи човек имам няколко теории (от фантастика до криминале т.е през абсолютно всичко XD ) , но те определено не са философски - Както и да е - явно няма да разбрем както винаги . Кажи ни като смяташ да завършиш нещо

Той май не ви е любимец.... Иначе Стрелата е прав/а за мистичния елемент.
Къл Line:
Завърши го бре. Нека видим блясъка на твоят ум. Ще ми е интересно... Лека вечер на всички.

и това ли няма да завършваш?!

Дали ще я завърши - Мандра да е завършил някога нещо от почнатите неща Съжелявам мандра , но явно тук Наруто фенфиковете са на мода ( независимо добри или лоши ) и останалата част просто я пропускат - така че ако е заради малкото мнения >.> ~

Предлагам ви, ако имате интерес, да прочетете отново поне края на първата час,т за не изпуснете нишката.



Идват Част 2




Видях усмивката, разливаше се по лицето му. Ъгълчетата на устните му се движеха бавно, врязваха се все по-навътре в бузите, клепачите се спускаха, миглите замъгляваха погледа му. Смееше ми се, подиграваше ми се, смехът му обгръщаше душата, спомените и съзнанието ми.


Кръвта продължаваше да се спуска, образувайки малка локвичка на белите плочки, която се разрастваше с всяко издуване на стомаха, с всеки удар на мъртвото сърце.


-Какво си ти?


Опитах се да се отдръпна, за да избегна ужасът, скрит в побелелите му ръце. Направих крачка назад, протегнал треперещите си пръсти към стената, подхлъзнах се, залитнах и се строполих в краката му.


-Спри! – изкрещях с последни сили, макар и да не бях сигурен какво щеше да последва. Съзнанието ми се замъгли. Друга картина замести случващото се.


Стои и ме гледа втренчено. Не помръдва. Дребно мургаво момченце с оцапана тениска и скъсани маратонки, застанало на ръба на тротоара. Зяпнало ме е. Аз седя от другата страна на улицата и също го наблюдавам. Пристъпвам напред, усмихвам се, стигам до него и му подавам ръка. То се отдръпва, гледа ме намръщено. Вече съм закъснял за работа, но продължавам да стоя там, с ръка, опряна на контейнера, и го гледам. Не желая да се отдръпна, то също не понечва да избяга.


Отново му подавам ръка, не зная защо и не желая да разбера. Искам свобода, това чувствам. Пръстите ми се допират до прашната му длан, тъмните му кафяви очи оглеждат лицето ми с интерес.


.


Картината се избистри, мъжът се бе надвесил над мен, разтворената му длан се приближаваше към лицето ми. Изпищях, задрапах с крака към вратата. Приближаваше ме. Идваше.


Сетне – нищо.


Събудих се, целия почервенял и мокър. Дишах тежко. Разбира се, че е било сън.


Станах, облякох се и си стоплих чаша мляко. Отидох в коридора и опрях ръка на мястото, където бях облегнал мъжа в съня си. Сякаш очаквах нещо да се случи, като в мрачните хоръри, които племенницата ми ме водеше да гледам.


Върнах се в стаята. На масата имаше бележка. Вдигнах я.


“Живей, не е време за лягане. Преодоля началото, продължението е запазено за нощес.”

Супер!
Обаче защо го остави жив? Тука ще стане нещо готинооо.


ПП:Този, непознатия, не е ли вампир?

Мандра , пише ли ти се изобщо или го правиш само за норматива ?

Нимерия, мислиш ли да поразчистиш спама в темата (което всъщност си ти е работата) или просто минаваш и ти да се разпишеш насам. Защото, да, мандрата има едно-две нови, завършени нещата, които ти обаче, не си зардвала с коментар, което ме навежда на мисълта, че идваш просто, за да ме подразниш.

Ще го разчистя , като се прибера в нас - т.е. довечера ^^ А за коментарите - да , чета ти нещата и не , няма да ги коментирам ^^ Сри , но не уважавам творби /ако дори и така мога ги нарека/ , които са писани само за събирането на коментари и възхвали