Изтече ми кръвта през носа XD жестоооко е направено!!! а на моменти няма такъв смях просто

Тфа наистина е гадно... Сейл не го познавам, но пък съм сигурна, че най-малкото "Сивчо" едва ли би се съгласил да участва в m-preg фик, какво остава да е uke.

alucard_itachi`` написа:
Във Форума всички са толкова компетентни ...

Disgusting...
Грей как можa да се унижиш така бе дйуд

Санго, ти си болна

ЕДИТ: напомни ми да не те ядосвам, че следващия път кой знае кой ще е импрегниран

agree

майко не знаех че можеш такива неща
ама е страхотно!!! гоу он!!

Никой не го е питал, просто го включихме във фенфика. После някои отнесоха доста проклятия, псувни и обиди, ама аз не се чувствам виновна, не знаех, че Сивчо ще се обиди толкова..

PS: А писулчо.. някой предложи да включим и теб Ти роля искаш ли?

ЕДИТ: Санго можеш да оправиш горе главните роли - вече аз съм доня Габриела xD

ЕПИЗОД 3453
В ролите:
Seyl като Сейл
CemeteryGates - Сивчо
Belgarion като Бустаменте
Eritzu-chan - доня Габриела
Ambelin като Мария(прислужницата)

*телефонът звъни*
Мария: Семейство Грасиас, кажете?
...
Да, момент. *провиква се* Господин Сейл, на телефона! Дон Хоан иска да говори с вас!
*никакъв отговор*
ГОСПОДИН СЕЕЙЛ!
*пълно мъчание*
Прислужницата запонва да си мърмори под носа колко немирни и безотговорни мочета са синовете на доня Габриела. Влезна в спалнята да даде слушалката на Сейл.
Мария: Госпонине, тър~...
Изпусна слушалката. В леглото лежаха голи Сейл и брат му Сивчо и се целуваха страстно. Прислужницата се разписка.
Мария: ДОН СЕЙЛ!? ДОН СИВЧО!!? ТОВА НЕ Е ВЪЗМОЖНО! ДОНЯ ГАБРИЕЛА, ДОНЯ ГАБРИЕЛА!!
Мария побягна викайки истерично името на господарката на къщата.
И още преди двете момчета да са отделили устни и да са разбрали какво става майка им беше в стаята. Седеше на вратата, беше се хванала за сърцето и дишаше дълбоко.
Доня Габриела: Това... това не са моите синове... не са... *започва да се дави и да диша трудно* Мария! Мария, донеси ми хапчетата!
Но докъто Мария ги донесе доня Габриела беше вече в безсъзнание.
Прислужницата изпадна в паника, развика се истерично, закърши ръце и повтори 30-тина пъти името на госпожата.
*РЕКЛАМИ*

*след рекламите*
Доня Габриела е вече в болница. Сивчо и Сейл й отиват на свиждане.
Сейл: Мамо...
Доня Габриела: Сине...
Сейл: Мамо...
Доня Габриела: Сине...
Сейл: Мамо...
Доня Габриела: Сине...
Сейл: Мамо аз... трябваше да ти кажа по-рано...
Доня Габриела: Не, сине аз трябваше да ти кажа по-рано. Аз... синко аз... аз умирам. Страдам от слабо сърце, това беше твърде голям шок за мен.. няма да оживея, сине.
Сейл: Не! Това не е истина! Никога няма да си го простя, никога! Не ми го причинявай! Моля те, не умирай! Имам да ти казвам толкова неща...
Доня Габриела: Адвокатът Бустаменте ще поеме грижата за теб и Сивчо. Всичко ще е наред, той ще ви е като баща.
И след като така около 2 часа говорили и не си казвали нищо(поне нищо съществено), доня Габриела издъхнала и оставила цялото имение и наследството на двете си деца и част от него на адвокатът Бустаменте.

Но... както се досещате само част от това богатство не стигало на злият адвокат. Той искал повече. За това се захванал да чопли там дет не му е работа и открил, че всъщност Сивчо е любовник на Сейл и че не е истински син на доня Габриела и решил да използва това срещу него, да присъди неговата част от наследството на Сейл и после да я отнеме от него на сила.
А за тази цел трябвало да го скара с любовникът му, защото само той имал законното право да го изгони от къщата като единствен кръвен наследник на предишната господарка.
(тука вече ще давам накратко, за да стигнем до съществената част)
Отъшъл при Сейл и започнал да го убеждава, че Сивчо е виновен за смъртта на майка му, че го направил нарочно само за парите, че всъщност не го обичал, а искал само да се докопа до наследтвото, ала-бала.. иии постигнал целта си. Сейл повярвал и се ядосал на Сивчо. Скарал се жестоко с него и го изгонил от имението.
*Същесвена част* *след рекламите дават нов кадър*
Сейл и Бустаменте седят в стаята. Сейл ридае неутешимо.
Сейл: Аз.. аз мислих, че той ме обича! Мислих, че той е различен. А се оказа, че е излъгал мама, че й е син, заради парите а не заради мен. И.. и че е бил с мен не защотот ме обича, а защото иска да се докопа до ключа за касата. Измами ни всичките! Направи ни на глупаци!
Бустаменте седеше до него и го утешаваше.
Сейл: Та аз го обичах!! *горчиви сълзи се застичаха по лицето му*
Бустаменте го прегърна и доближи бавно лицето си към неговото. Сейл изтръпна. Не знаеше какво да прави. Бустаменте понечи да го целуне, но момчето се дръпна и го изгледа недоумяващо.
Адвокатът го придърпа с едната си ръка.
Бустаменте: Бъди мой, Сейл. Аз те заслужавам повече от Сивчо.
Момчето се стъписа. Какво искаше този перверзик от него?? Отскубна се от прегръдката му и заотстъпва назад.
Адвокактът го последва. Вървеше към Сейл и се усмихваше доволно. Гърбът на момчето опря в една от стените. Прехапа устни.
Бустаменте го притисна към стената и започна да го целува.
Сейл се дърпаше и викаше за помощ, но никой не откликна на молбата му. Бустаменте хвана ръцето му над главата, така че да не може да мърда и започна да разкопчава със свободната си ръка ризата му.
Сейл: Бустамен-Бустаменте... к-какво правиш? Не! Сти~
Адвокатът не го слушаше. Сега го хапеше страстно по врата, а със свободната ръка разкопчаваше джинсите на Сейл и го галеше.
Момчето беше настръхнало. Какво щеше да стане сега? Продължи да се съпротивлява и да вика, но Бустаменте беше твърде силен и го държеше здраво.
Злият адвокат отдели устни от шията на детето и го запрати с всичка сила към масата. Момчето се блъсна и падна безпомощно на земята, неспособно да помръдне.
Сейл *едва говори*: Н-не... *разплаква се* Защо го правиш? Защо ми го причиняваш?
Бустаменте: Сега аз съм ти баща, Сейл. Мога да правя каквото си поискам с теб и ти нямаш никакво право да се съпротивляваш или да ме съдиш. Сега повече от половината имение е мое, така че дори да се оплачеш на закона имам достатъчно пари, за да подкупя дори най-неподкупния съдия на този свят.
Докато говореше адвокатът бавно разкопачваш ризата и панталона си. Приближи се към неподвижното тяло на момчето и коленичи върху него.
Сейл захлупи лице в дланите си и се разрида още повече.
Бустаменте: Стига, мисличък, няма да ти сторя нищо лошо ако седиш кротко и не се дърпаш.
Момчето цяло се разтрепери. Какво трябваше да прави сега? Къде бяха всички от имението? Защо нямаше никой, който да го спаси?
Бустаменте го завъртя, така че да легне по гръб. Започна да гали тялото му и да прокарва езика си по него. Сейл беше толкова изплашен, че не знаеше къде се намира. Започна да му се върти свят, обзе го паника. Започна да се опитва да избута адвоката от себе си и да избяга, но мъжът го удари с такава сила, че кръв потече от носа на момчето. Отпусна се безжизнено на твърдия под и не смееше да помръдне повече.
Бустаменте: Казах ли ти, че ако не мърдаш много няма да ти сторя нищо зло?! Казах ли ти копеле малко?!
Той продължи работата си. Свали боксеркитена Сейл и своите.
Момчето щеше да припадне от страх. Никога преди не се беше проявявал като уке. Трябваше да направи нещо, за да се оттърве от мъжът върху него. Но какво можеше да направи, при положение че адвокактът беше най-малко 3 пъти по-солен от него.
Когато Бустаменте тръгна да прави точно това, от което момчето най-много го беше страх, Сейл се развика с пълен глас.
Сейл: НЕ! НЕ, МОЛЯ ТЕ! НЕ ГО ПРАВИ, ЩЕ НАПРАВЯ КАКВОТО ПОЖЕЛАЕШ, ЩЕ СЕ МАХНА ОТТУК, ЩЕ ТИ ОСТАВЯ ЦЯЛОТО ИМЕНИЕ, ВСИЧКИТЕ ПАРИ, САМО МЕ ОСТАВИ!
Адвокатът се засмя силно.
Бустаменте: Аз и без това пак ще получа имението и парите ти. Сега няма нищо, което да ми предложиш и да ме спре да направя това, което искам от толкова време.
Момчето се отчая, беше неизбежно.
Следващото нещо, което почувства беше как Бустаменте влиза в него. Завладя го ужасна болка. Разкрещя се, заплака, започна да се мята и да дере, но адвокатът не се спря. Продължи да се движи навътре и навън все по-бързо и по-бързо.
Сейл: СПРИ! НЕ! ПОМОЩ! НЯКОЙ ДА ПО~
Бустаменте запуши устата на момчето, така че се чуваха само приглушение стенания. Сълзи се стичаха от очите му, опитваше се да извика, но ръката на адвоката му приглушаваше всички опити за крясък. Никога преди Сейл не беше изпитвал подобна болка, а Бустаменте – такова удоволствие.
Целият под беше засипан с дрехи, кръв, сълзи и и всичко друго к’вот са сещата, че мой да изцапа пода по време на секс.

*следващ кадър*
Бустаменте изхвърля момчето на улицата с една малка чанта дрехи. Сейл пада безпомощно на стълбите.
Бустаменте: Радвай се, че не те убих, копеле! Винаги когато поискаш случката от днес да се повтори си доре дошъл вкъщи.
Адвокатът се разхили злобно и трясна вратата зад гърба на момчето.
Сейл не намери сили да се изправи. Всичко го болеше, целият беше в синини, смучки и белези. Не можеше да се изправи. А тръгнеше ли да върви болката само щеше да се засили двойно.
Остана още ивестно време пред вратата. После събра всичките сили останали в него и тръгна нанякъде, без той замият да знае някъде.
*END*

омг ,какъв гаден адвокат

чувствай се изнасилен.

Бтв има ли някой желаещ да влезне в ролята на адвоката? *обръще се с надежда към Belgarion*

и мастера иска роля

Искаш ли?? Искаш ли да си адвоката Бустаменте??

Не,искам мъжка роля

Ми чи то адвоката е мъж Ама не знам, станахте твъъърде много желаещите да участвате. Едва уредихме трима от четиима желаещи и още 4-ма изявиха желание о.О
За следващия епизод се обръщайте към Сейл, той ще го пише. Аз отговарям само за 2-ри еп (: