СТОП!!! Край на спаменето!

Funny,човечееееееееееееееееееееее............ много е яко... искам още.. нямма търпение... :-Д ако направиш дори 2000 глави всичките ще ги прочета от разззззззззз ))

yeah, me 2 ^_^

Creator,не ти ли омръзна да пишеш простотии.. като гледам пак доста се отклони от темата на фика..
За репликата "Ти ше ми строшиш малкия от чикии " , аиде моля ти се.. тия оточнения ги даваи другаде, понеже ми омръзна да пишеш простотии в темата. Е , създаи си една тема и там обсъждаи кои ще ти строши малкия от чикии.. ако изобщо се намери такъв ненормалник
Извинявам се предварително за мнението, но тъй-тъй има много за триене ..

Той никога няма да спре да пише проститии, но спокойно, аз няма да спра да му противореча.

човече,нямам търпение да ти прочета следващата глава... седя само на тая тема в форума и чакама като луд..... )))))))))))
Мисля,че има и други като мене който чакат с нетърпение

Така е, всички очакваме новата глава с нетърпение.

x2

х3 ^_^

Много мерси за всички комплименти отправени към фика. Голямо гуш ,сладури!
Ето я и новата глава..
Глава 11 Срещата


Гаара се събуди в стаята си, за пръв път от години. Той бе напуснал това място много отдавна, бе напуснал родното си място. Беше си отишъл , защото му бе омръзнало да гледа пълните с омраза и страх лица на хората, обърнати към него. Мразеше всички, които го гледаха с презрение. Мразеше и тези, които се страхуваха от него.
Миг след като отвори очи, около него се събраха много хора. Гаара не можеше да повярва. Никой не го гледаше с неприязъм. Той виждаше само хора с загрижени и съпричастни лица.
-Темари? - той се изправи рязко и потърси сестра си с очи.
-Тя е добре! В момента си почива -каза Канкуро с привидна усмивка. Вътрешно той страшно се безпокоеше за брат си, но нямаше нужда точно сега да го показва.
Положението в скритото село в пясъка бе наистина критично. Ако сега останалите страни разберяха ,че пясъкът е напълно беззащитен, това щеше да е краят. Всичко трябваше да се поправи бързо, без много шум. Разбира се, Гаара и останалите имаха верен съюзник в лицето на Коноха. Червенокосият се замисли. Не можеше да се върне при Сакура сега, имаше прекалено много задължения, все пак той бе Казекаге. От него се очакваше да е най-силен в момента.
- Пратете свитък с молба за помощ до Коноха!- каза Гаара категорично и високо.
- Но, Гаара.. - Tea не вярваше на жителите на скритото село в листата, тя се доверяваше единствено на най-близките си и това и качество сега я караше да се съмнява в Коноха.
- Веднага! - Гаара погледа ядосано.
- Все още съм Казекаге и мисля че сте длъжни да изпълнявате заповедите ми, Tea! -той я гледаше право в очите.Разбираше я, самият той не бе сигурен какво ще направи Коноха в момента, но въпреки това не можеше да и позволи да му говори така.
- Добре.. - Tea нямаше избор. Кимна бързо и се отправи да изпълни желанието на Гаара.
____________
Бяха изминали две седмици, откакто Гаара си бе тръгнал.Сакура се събуди. Отвори очите си без никакво желание. Нямаше желание да стане, нямаше желание да се среща с никого, нямаше желание изобщо да живее.Макар ,че вън слънцето греееше страшно ярко, на Сакура и се стори че е по-мрачно от когато и да е било.
Все пак тя стана и се облече.
Тя не разбираше . От себе си ли бягаше? Или от спомена за Гаара? Сякаш сърцето и бе застинало. Усещаше странна тежест в гърдите.. именно тази тежест и пречеше да диша свободно.
- Никъде няма да ходя! - каза тя на самата себе си и се върна обратно в леглото. Знаеше ,че Цунаде страшно ще се ядоса, но не и пукаше.
- Закъсняваш! - някой се приближи към нея и я целуна.
- Изчезвай! - Сакура не искаше да говори с никого в момента, това не изключваше и Саске.
Саске я погледна ядосано. Откога позволяваше на някой да се държи така с него? Точно той?
- Слушай..- той дръпна ръката на Сакура, така че да я заболи.
Момичето дръпна китката си и изсъска през зъби.
- Ти ме слушай! Още един път да се опиташ да ме нараниш и ще е последното нещо , което ще си направил като жив. - тя пристъпи бавно към него и продължи да говори.
- Аз не съм като момичетата, които бягат след теб всеки ден.. няма да ти позволя да се държиш с мен като такава - тя го блъсна към стената и се обърна с гръб.
Саске осъзнаваше , че е направил грешка. Да се държи по този начин с момичето , което обичаше до болка не бе правилно.
- Аз само се опитвам да достигна до теб..
Сакура се почивства по-добре. Мисълта ,че някой мислеше за нея, че имаше кой да я подкрепи беше приятна.
- Извинявай Саске.. наистина съжелявам - очите и се насълзиха.
- Недей -каза Саске и избърса една сълза, търкулнала се по бузата на черешовото цвете.
- Не плачи..
Той я прегърна и нежно я погали по лицето.
Сакура го погледна и леко разроши черната му коса.
- Просто бъди до мен.. помогни ми да забравя.. - тя се усмихна, макар и през сълзи.
Саске също се усмихна. Той бе приел да стане играч в агресивната игра на Сакура.
- Да тръгваме- каза вече развесело той и я хвана за ръката.
- За къде?- попита учудена Сакура.
-Затова дойдох!- каза Саске и побърза да изведе Сакура от домът и.
- Получихме вести от скритият пясък. Имат спешна нужда от помощ, били са нападнати. Цунаде каза да тръгнем веднага.
Сакура само кимна и последва чернокосият. След около 40 минути и Наруто бе на линия. Тръгнаха без да губят никакво време. Придружаваха ги Шикамару и Киба, всички други имаха зададени мисии.
Бяха се движили страшно бързо, защото стигнаха до селото по залез слънце.
____________

- Пристигнаха! - заяви с неприкрит неприязъм Tea и изчака да чуе следващата заповед на Казекагето.
- Кажи им да идат в залата за съвещания.- каза Гаара и се изправи.
- Там ще уточним какви точно задачи ще им възложа.
- Добре. - каза Tea и затвори шумно вратата.
Мина по тесния коридор и излезе от помещението.
Вън бе тъмно, в небето вече проблясваха звезди.
- Оттук.. последвайте ме.- каза Tea и погледна злобно чернокосият нинджа стоящ пред нея. Саске и изглеждаше най-антипатичен.
Петимата от Коноха последваха момичето . Стигнаха до голяма зала с правоъгълна маса , цялата заобиколена от столове.
- Казекагето ще дойде скоро.- каза тя и излезе възможно най-бързо.
Гостите стояха в залата около десетина минути. Врата се открехна и пред тях се появи нов непознат човек, явно той бе Казекагето.
- Гаара?!? - Сакура погледна с разширени от учидване и ужасяване очи.
- Невъзможно!- проплака тя ..

Funny много благодаря! Незнам как, ама много точно си ми уцелила характера. Чувствам, че ако Саске ме закачи ще се бием.
Страшна глава! БРАВО!!!

Сега ще става,каквото има да става!
Главата е много готина......наистина много!!!Funny,супер си!

Главата е супер...сега ще стане интересно ..много ми е интересно какво ще стане когато Гаара види че Сакура е със Саске... нямам търпение да прочета следващата...

Вероятно ще тръгне да убива Саске и ще... абе направо ще го убие.

Нямам търпение да разбера какво ще станеее

Страхотна глава, Funny