Аз съм вътре!

Глава 10 Стая пълна със самота
Enjoooy :]]


-Каква ужасна вечер.- каза си Сакура и потрепна.
И наистина пейзажа бе зловещ. Дърветата замахваха с клони, като странници стараещи се да те сграбчат. Вятърът пееше своята зловеща песен и тихо свиреше.
Момичето очакваше Гаара. Може би ,затова не изпитваше студ, мисълта за него я топлеше. Той щеше да дойде всеки миг, бе и обещал.
Чака го час, можи би даже два. Спря да ги брой, понеже и без това даже минутите и се струваха безкрайни.
- Къде ли е? - розовокоската се чувставаше самотна и сега започна да усеща хладината.
Инстинктивно тя отвори вратата на апартамента си и излезе. Краката и сами я водеха към домът на Гаара.
Цялата трепереше, не знаеше дали е заради гъстата мъгла, която обвиваше цялото и тяло или заради страхът , които изпитваше. Нещо и подсказваше, че любимият и е далеч.
Наруто вървеше по същата улица, по която сега вървеше Сакура. Той я видя и и извика:
- Хееи Сакура!
Нямаше реакция. Момичето продължи напред движейки се като сив силует из мъглата.
Наруто се опита да отиде при нея, но след миг тя вече се бе сляла с сивата мъгла и изчезна от погледът му.
Нищо не я интересуваше,нито Наруто, нито Саске , нито който и да е било. В глава и кънтеше само едно име
-Гаара!- звучеше повече като стон на мъка, отколкото като име.
Тя едвам разпознаваше пътя. Най-накрая се добра до къщата.
Забеляза отдалеч, че входната врата бе отворена. Затича се.
Мъглата бавно се процеждаше през отворената врата.
Сакура обиколи цялото жилище. Нямаше никой.
Тя отиде в спалнята на Гаара, там бе последната и надежда, но сякаш вътрешно знаеше че той няма да е и там.
Тя бавно отвори вратата и очите и се разшириха. Нямаше го.
Влезе бавно и седна на леглото прегръщайки коленете си. Той си бе тръгнал, тя го знаеше.
- Защо го правиш Гаара? - сълзи застичаха от очите и.
В умът и изплува споменът за първата им нощ заедно. Тя му бе оттдала невинноста си, сърцето си, а той си бе тръгнал..
Тя легна и остави на отчаянието да я завладее. Незнаеше колко време е минало преди да заспи, но днешния ден и се стори още по-сив и мрачен.
__________________
Гаара се движеше възможно най-бързо.
- Те я отвлякоха- в главата му се повтаряха многократно думите на Tea.
- По добре спри и си почини, но аз не мога да те чакам- той се обърна към Tea и я погледна.
Тя изглеждаше съсипана. Все още хлипаше, но Гаара не знаеше дали е заради тежките рани или заради това, което се бе случило със сестра му .
- Никога не се предавам! - Tea се постара да побърза.
- Ще ги пречукам тези гадни копелета.- след тези думи тя стисна силно юмруците си.
Най- накрая бяха пристигнали.
Пред Гаара се откри ужасяваща гледка. Селото бе неознаваемо. Повечето сгради бяха срутени или опожарени. Момчето се почувства виновно за пръв път в живота си. Ако той бе тук, ако бе заел мястото си на Казекаге, както го омоляваха всички, това нямаше да се случи.Той щеше да защити родното си място с цената на всичко.
- Съжелявам Сакура!- той го прошепна тихо. Това бяха последните думи, които изрече преди да се впусне към ужасяващата битка.
_____________
Сакура се събуди с подпухнали очи. Замиг тя си помисли ,че всичко е било сън, но когато почувства студенината отново, разбра че не е. Студенината този път не идваше от времето, а от сърцето и. ТЯ стана и разтърка очите си. Явно не бе спала много, най-много два часа.
Нямаше търпение да излезе от тази къща. Просто тя и припомняше толкова много.. Сакура не можеше да го понесе.
Тя побягна и се запъти към къщи. Не искаше друго, само да се прибере.
Всичко я болеше, сякаш бе водила жесток двубой.
Розовокоската спря задъхана. Нямаше никакви сили, и тя незнаеше защо.Започна отново да плаче.
- Какво е станало?
Момичето надигна глава .
-Благодаря ти! - след тези думи тя се хвърли в прегръдката на Саске , които все още гледаше разплаканите и очи.
- Защо? - попита той и надигна брадичката и.
- Че поне ти не ме остави сама.
Сакура не искаше да го пусне. Той и бе причинил толкова злини, бе се опитал да я изнасили, при всеки възможен случеи я унижаваше, но в момента бе тук, бе при нея и тя сякаш забрави всичко.
Сега Саске бе по-щастлив отвсякога. Макар че плачеше ,Сакура бе в ръцете му и единственното , което той можеше да направи сега, бе да я убеди че си заслужава да бъде с него.
Момичето остана плачейки в прегръдките му повече от половин час.
Саске бавно отхлаби захвата си от Сакура.
- Да се прибираме.- каза той с лека усмивка и я хвана за ръката.
Сакура само кимна и продължи да плаче. В момента опитите на Саске да се доближи до нея не я интересуваха. Тя беше ядосана не толкова на Гаара, колкото на себе си.Наум се закле, че никога повече няма да се влюби. Да за пръв път , тя осъзнаваше че обича онова момче , което я остави.
Саске изпрати розовокоската до домът и. Без да я попита дали може, той влезе с нея. Момичето не възрази и без това сега не искаше да остава сама..независимо кой ще бъде при нея.
- Заради него ли плачеш?
Сакура се обърна към чернокосото момче малко объркана.
- Ти откъде знаеш? - попита тя хлипайки.
- Няма значение откъде.. Сакура - той се обърна към нея и я помилва нежно по бузата.- Не бива да обичаш някой, който дори не познаваш истински.Аз съм до теб , Сакура. Тук съм и ще ти помогна да го забравиш.
- Ти нищо не знаеш за него!- започна да вика тя ,продължавайки да плаче.
- Най-малко ти можеш да ми казваш , кой да обичам... Точно ти.. които винаги гледа студено, които не познава друго чувство освен презрението.. - каза тя , но сякаш говореше повече на самата себе си, отколкото на Саске.
- Аз те обичах глупак такъв, давах всичко за теб! А ти дори не забелязваше! Винаги си ме гледал с презрение, отблъсквал си ме.. - сега тя гледаше в очите на Саске и следеше всяко тяхно трепване.
- Кажи ми една причина да се подложа на това отново.. да страдам заради теб! - погледа и стана по-мек.
- Имам нужда от теб!- каза той и се приближи.
Сакура се насили и също се приближи към Саске. Сега тя просто търсеше начин да си отмъсти на Гаара, да залъже себе си ,че не и е нужен.
Ръцете на Саске обвиха талията и. Той долепи устни до тези на Сакура и затвори очите си.
Сакура просто стоеше и не помръдваше. Чувстваше се лесна, мръсна. Но искаше да покаже на света и на самата себе си, че може да бъде щастлива и без онова момче.
- Саске.. по-добре сега тръгвай.- каза тя и му обърна гръб. - Искам да остана сама.
- Но аз мислех ,че може да остана при теб.- той знаеше че се възползва от Сакура, но това не го интересуваше в момента, той просто искаше да утоли жаждата си по нея.
- Не!- каза тя , но не се обърна, беше я страх ,че ако го погледне в очите би му позволила всичко. - Просто си тръгни.
Саске понечи отново да целуне момичето но тя не му позволи.
- До утре- каза той с усмивка и докосна рамото и.
Сега тя се обърна , но в очите и се четеше злоба.
- Да.. - каза тя и пое нагоре по стълбите.
___________________
-Ryuusa Bakuryu (Desert Avalanche) - след тази атака на Гаара и последните нападатели бяха убити. Сега той се затична към пясъчните дюни точно до селото. Бе измъкнал информация за местонахождението на сестра си от един нинджа на звука.
Тичаше по бързо от всякога. Нямаше нужда от подкрепление. Омразата му бе тъй силна, че можеше да се справи сам с всички.
В далечината се съзираха 3 силуета. Явно пазачите на сестра му бяха разбрали , че са изгубили битката и сега бягаха от скривалището си.
Гаара бавно ги настигаше. Не можеше да ги атакува, щеше да нарани Темари. Щом се доближи достатъчно, че да разпознае сестра си той изви ръка направена от пясък и придърпа момичето за глезените. В първия момент Темари започна да крещи. Тя мислеше, че е още един нападател. Бе достатъчно наранена. По цялото и тяло имаше кръв, не бяха и останали сили. Сега и моожеше само да вика.
Щом видяха ,че заложницата им бе отнета нинджите от звука бързо започнаха да търсят виновникът.
- Покажи се! - извика единият, но не очакваше това, което видя.
Гаара бе придърпал сестра си зад себе си. Сега той стоеше пред двамата мъже.
-Умретее! - извика той.
-Suna Shigure( rain of Sand)
Ужасяващи викове раздраха въздуха. Гаара бе взел поредните си жертви. Наистина той бе изпълнил заканата си, бе наказал онези, които бяха наранили сестра му.
Темари заплака отново при вида на двамата ужасяващи трупа лежащи пред нея.
- Гаара! Б-Благодаря ти! - тя го прегърна, продължавайки да хлипа.
Тя забеляза погледът му. Всеки път когато Гаара убиеше някого очите му се обагряха в алено. Гледката беше плашеща.
- Да се прибираме- каза той , но след тези думи падна на земята.
Чакрата му бе достигнала лимита си. Усещаше как силите бързо го напускат. Последното нещо , което видя преди да изгуби съзнание, бе разплаканото лице на сестра си.

Олееееее, какво стана с шефа(Гаара)?! Дано да се оправи. А Саске, онова к****е, вижте какво ще му се случи ако го сбарам: .
Много хубава глава.
П.п. Ако се натъкна на Саске ще изглежда много по-зле от това на картинката. Мечтата ми за този фик е Гаара да пребие тоя Учиха, но да го остави жив и после аз да отида, и да го убия.

Беше супер глава толкова промени само ми е мъчно за Сакура и Гаара че се разделиха. А Саске искам Гаара да му хвърли хубав бой че да го запомни. Чакам с нетърпение следващата глава.

Милата Сакура.... толкова ми е гадно за нея

А главата беше супер, няма спор, Funny

върховна глава

Толкова истории за любофф , па ни една "Как да си турим кондом" .. След това като питаме 12 годишните що забременяват , те ше изкарат авторите виновни ....

Creator е пуснал мнение и аз се появявам за да опазя достойнството на фика. Така да започваме.
Ебе ей, ти знаеш ли, че тук влизат и деца под 10 години? Защо поне веднъж не си запазиш мнението за себи си? Просто всеки път като напишеш нещо за фиковете и аз го прочета ми иде да повърна. Просто като не ти харесва замълчи.

Дъъъ , кой иначе ше ти чете тея сополи ?

СОПОЛИ!!!!! **** ** ** ***!!! Като знаеш защо пишеш такива неща?

Приеми ме като носна кърпичка ..............................

Я, да мълчиш! Престани да ме нервиш да не се видим наистина пред НДК.

Кога е срещата ?

Кога ти е удобно да те пребия?

Ти ше ми строшиш малкия от чикии ... Иначе си кисела курабия ..