немчоооо.... Защо бе братче , защооо ми причиняваш болка , ще почна да ходя до банята за да се режем....

хайде бе човек! Какво стана с тая глава, дето я обеща?

ХI. КЪСМЕТ



Мен ако ме питате, е доста по-добре просто да се разхождаме безцелно през деня и да чакаме нощта. Никой не ме попита. Ива се облече, дори леко свенливо (не е ли малко глупаво да си свенлив като се обличаш?), после изхвърча навън и не ми обели и дума накъде отиваме.

Оказа се, че девойката била гладна. Спряхме на първия щанд за таяки и тя купи десетина.
- Наистина ли ще изядеш всичко това? - попитах.
- Взимам и за теб, глупако.

Ммм. Мило.

Хвана ме за ръка и ме задърпа по улицата. Беше един от онези хубави слънчеви дни, които предразполагат към това някой да бъде брутално заколен през нощта. Весели японски дечица се носеха по улиците към училище. Явно бяхме станали твърде рано. Дори не погледнах часовника си.

С малко усилия стигнахме до някакъв парк. Като изключим една-две жени с малки дечица, и тук таме някой самотен тип, беше празен. Разположихме се на една пейка и захапахме тестените рибки.

Някак много странно е да ядеш сладкиш, пълен с боб... Не, сериозно. Още по-странно стана, когато Ива ме хвана подръка и ми прошепна в ухото:
- Да започнем да планираме.

"Лансър, абе, някаква идеи защо й хрумна да планираме точно тук?"
"Питай нея"

- А защо точно тук? - прошепнах.
- Защото е най-малко вероятно някой да ни подслушва. Така, планът ни трябва да е сериозен. Как оценяваш Сейбър?

Мммм. Яко момче.

"Лансър, какво мислиш за Сейбър?"
"Слаба магия, но във всяко друго отношение е безумно над всички Сърванти, които съм виждал, дори и Берсъркър."
"Дори и Берсъркър???"
"Сейбър е Буда."

Опитах се да поразсъждавам kdo това.
- Мисля че е ужасяващо силен.
- Ти мислиш така или Лансър?

Моля?
- Моля?
- Усещам, когато си говориш с нея.

Ревност ли засичам?
- Да, Лансър смята, че е твърде силен за нея.

"Чакай, не съм казала такова нещо."
"Но нали..."
"Аз имам специални умения срещу мъже."

Добре, вече почвам да си представям разни работи.

"Виж, младежо, мога да се оправя с него, стига някой силен маг да се занимава с Шизуру-сан"

- Поправка, Лансър смята, че може да го оноди, ако някой се погрижи за Шизуру.
- Именно, само ти можеш да се изправиш срещу нея.
- Да, понеже не изядох боя онзи ден.
- Не си си ползвал твоите остриета!
- Моите остриета не са без цена. Срещу Шизуру, която при всички случаи е и умел магьосник, репликиране на наточена стомана няма да спечели битката.
- А какво ще я спечели? Измисли го!
- Извинете, може ли да ви прекъсна?

Вдигнахме поглед, осъзнавайки, че вече сме се разкрещяли. Пред нас стоеше Шизуру в особено къса пола и твърде сладко горнище.
- Може ли да ви убия ентусиазма? В момента следя Асасин и искам да се оправя с него. Нека направим временно примирие, докато аз свърша тази работа, а вие се убиете онази луда кучка Юлия.

Попримигах. Явно всеки си има своите впечатления.
- Ъъъ... хубаво.
- Добре, страхотно. Ще се видим като загробя Асасин.

Не съм сигурен как е на японски "загробя".
- Това беше хубаво.-рече Ива.
- Не бих казал. Сега какво, ще се бием двама срещу един?
- Да, освен ако няма изненади. Така е далеч по-добре.
- И все пак не трябва да забравяме Берсъркър.

Нямаше какво повече да кажем. Говорихме дълго за тактика, стратегия, и какви ли не глупости, Лансър ни подсказваше идеи, имаше и няколко шумни коментара от полу-материализирания Райдър...

"Нали знаете, че всичко това няма никакво значение?" каза накрая Лансър.

С Ива седяхме прегърнати близо два часа без да кажем и дума. Преваляше пладне.

Наистина, нищо нямаше да има значение довечера. Само остриетата и ръцете ни. Всичко останало беше чисто и просто късмет.

После просто се разхождахме. Не искахме да се прибираме при Тосака-сан, тя нямаше нужда да ни вижда. Това щеше да е първата ни битка, в която щяхме да влезем хладнокръвно и без да имаме избор.

А аз точех остриетата в ръцете си.

Blood will flow, be ready for the show

Очаквам смърт в следващия чап ))))

Каква краста, нямаше да мога да спя спокойно, ако не го бях дочела тази вечер, а мислех просто да намина из форума. И сега следва частта която очаквам с най-голямо желание и свито сърце едновременно. Ще му видя ли края ( ама никак, никак не държа да е скоро), колкото повече, толкова повече, та и аз така мисля да си се придържам към този принцип

Не искам да ви разочаровам, но разказът има горе-долу само още 7 глави и 8 антракта. Следващият антракт е готов, искам само да довърша самата глава, и тогава го пускам.