Судоку
Първообразът на тази феноменална игра е през 18-и век, когато швейцарският математик Енард Юлер я измислил и кръстил “Латински квадратчета”. Два века по-късно, през 1979 г., тя се появява в нюйоркско списание за пъзели, но това минава почти незабелязано. Поне за американската публика, защото много скоро се оказва, че тя вече достига Япония и намира достатъчен брой ентусиасти, които да я превърнат в мания. В Япония играта получава и името си: йероглифът су означава число, а доку - единствен, уникален.
В Европа и Щатите судоку става хит чак през тази година. Успехът й се дължи най-вече на простите правила и на сложното решение. За много пристрастени най-ценното й е, че се играе с числа, но не се изискват никакви по-специални математически познания. Тук в ход са единствено чистите правила на логиката.
Целта на пъзъла е да се попълни всяка от цифрите от 1 до 9 във всяка кутийка от таблицата. Тя се състои от общо 81 квадратчета, разделени в девет секции от по девет квадратчета. Това трябва да стане така, че всяка колона, ред или секция трябва да съдържат всяко едно от числата от 1 до 9 по веднъж.
В таблицата има предварително зададени числа, но техният брой всеки път е различен и по никакъв начин не влияе на сложността на задачата.
Това обяснение на играта вече е добре познато от Австралия, през Хърватия до Америка, като навсякъде тя е превърната в глобален феномен. Ефектът и масовосттта й се сравнява с този на кубчето на Рубик, затова веднага й е лепнат етикетът "Рубик на 2005".
Любопитен факт е и превръщането на судоку в издателски и медиен феномен. Тук основната роля се пада на пенсионирания съдия от Хонконг Уейн Гулд, който през 1997 г. се озовал в Токио и случайно погледът му попаднал върху таблицата, която отдалеч прилича на нещо средно между кръстословица и шах. Веднага у него се появило желанието да попълни празните квадрачета. Толкова се увлякъл, че в следващите шест години той разработил компютърна програма, която генерира безкрайни версии на судоку.
Познавайки добре и старата традиция на английските вестници с техните кръстословици, той предоставил играта на "Таймс", и в края на 2004 г. вестникът за първи път публикува играта.
Така се получава и ефектът на доминото - само три дни по-късно играта се появява последователно в "Дейли мейл", "Дейли телеграф", "Индипендънт", "Гардиън" и "Сън". Постепенно изданията започват ожесточена конкуренцията кой ще публикува най-коварния и неразрешим пъзъл. В същото време в надпреварата се включва и "Ню Йорк таймс", който публикува судоку наред с прословутата си кръстословица.
Судоку според анализаторите има символно значение: хората все повече работят с цифри, а не с букви, имат много повече информация, отколкото познания. Към това трябва да прибавим и отдавна констатираната истина, че все популярни ще стават нещата, които нямат нужда от превод.
Тепърва обаче престои да видим дали судоку - играта с цифри, ще успее да измести класическата игра на букви - кръстословицата.
http://en.wikipedia.org/wiki/Sudoku
http://www.monterosa.co.uk/sudoku/
http://www.fingertime.com/sudoku.php
Може да ги ре6ава6 с 4асове ни6то 4е после боли глава!!! 
Накой които познавам най-обичат да хващат судокуто във весника 
