Аниме Индустрията – Заплати и Начин на Живот
Следващата статия съм я сглобил/написал от няколко съществуващи такива от ANN, AnimeSuki и някои други места, които са ми скрития коз за чепрене на информация, тъй че няма да ги кажа
Иначе всичко, което съм написал по-долу е достоверно естествено. Където има дебели скобички ( ), значи аз съм писал собствени пояснения... Не съм проверявал за грешки, щот ме мързи, извинявам се предварително 
_____________________________________________________________
Daily Yomiuri са пуснали анкета, която акцентира върху заплатите на японските аниматори.
Само 83 аниматора са отговорили на анкетата.
Работейки средно по 10.2 часа на ден, 49.5 % от тях са казали, че смятат, че заплатите им са недостатъчни сравнени с работата, която вършат
65% oт аниматорите печелят под 3 милиона йени годишно (под 250,000 йени месечно; около $25,000 максимум годишно. Това ако ви изглежда много, не е – в Токио (може би най-скъпият град в света) с 300,000 йени месечно понякога трудно се свързват двата края. Само за сравнение, най-евтиният наем за една стая е 70,000 йени)
Аниматорите, които отговарят за сторибоард-а (правят скици как ще протича анимацията), получават дори по-малко. На тях често им се плаща н кадър, печелейки средно по 187 йени на един кадър. 73.8% от тях печелят по-малко от 1 милион йени годишно (което пък въобще не стига дори да се усмихнеш).
Сравнено със САЩ, там на аниматорите средната заплата е 55,000$ годишно, а средната годишна заплата на начинаещ аниматор е около 31,000$. (Един зъболекар в САЩ печели около 70,000$ долара годишно...
)
_____________________________________________________________
Мнението на един японец (отаку, с псевдоним kj1980) за аниматорите в Япония:
„Аниматорите (gengaka) тук са считани за най-ниското стъпало на обществото – хора, които работят близо по 20+ часа на ден и трябва да спят в техните офиси; на тях се плаща по-малко от хора, които продават бургери в McDonald’s, и не виждат нито йена от печалбите от продажбите. Те сигурно биха били по-добре ако бяха безработни и получаваха социални помощи от държавата.
Естествено има разлика между аниматорите, което се потят и мъчат докато рисуват за жалки заплати и директора на продукцията, с която жъне печалбите.
В аниме индустрията основните honcho (главен писател, директор, дизайнер на героите и т.н.) са тези, които дават идеите за дадена продукция. Те са тези, които правят сделки със спонсори и TV студия. Следователно, те печелят основния процент от печалбите. Затова хора като Акохори Сатору (писател на много успешни анимета и игри) си поръчва бутилки вино за 5000 и повече долара, докато работещите като роби аниматори получават смешни заплати, с които не могат да си платят тока и наема и биват изхвърляни от апартаментите си...
Така работи аниме индустрията в Япония – принизяваш се с боклучлива работа, но ако си упорит може да имаш шанс и да станеш директор на анимацията. И докато стане това, може да правиш връзки по пътя си към директор/писател. И ако твоята продукция стане популярна – воала, вече си един от хората, които могат да се смеят на нормалните работници, които някога са гледали на теб с презрение. Естествено шанса за това е нулев.”
_____________________________________________________________
*********************************************************************************************************
The Hard Realities of Make-Believe
В аниме индустрията, работата е много, а заплатите малки. Но за много японци, това все пак е мечтана професия.
Колин Джойс
(жалък превод – Morridin; btw, ние си знаем какво е аниме и неговото влияние и съм пропуснал тези части от статията.)
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Токио? В най-скъпия град на света началната заплата за един аниматор може да е под $500 на месец, но да станеш илюстратор в прочутата японска аниме индустрия си остава мечтата на хиляди млади японци.
Натъпкани в малки студия, които се намират основно в два малки квартала на западно Токио, младите илюстратори се навеждат над бюра. Te произвеждат страница след страница рисунки, които евентуално ще бъдат направени на анимации, които ще бъдат излъчвани в Япония и почти със сигурност – в останалите части на света.
Въпреки огромната популярност на индустрията и растящата международна известност, дори големите студия плащат на новобранците между $1,200 и $1,800 на месец (около $17,000 долара годишно, значи до 2 милиона йени – пак казвам това за Япония и по-скоро Токио са нищо пари, там с толкова ще ядеш само полуготов рамен и ще живееш в стая метър на метър). Съответно в японските офиси заплатите са двойно по-големи, а „нормалните” работници имат и допълнителни бонуси като безплатни карти за пътуване. Дори наетите продавачи в магазини печелят повече от аниматорите.
Масару Муто, 20-годишен студен, е един от тези, които са готови да получават лошо заплащане за да бъдат част от индустрията. Той ще започне да работи в токийско телевизионно студио занимаващо се с анимация този месец.
- Разбира се че моите родители биха предпочели да си намеря нормална работа, но исках да рисувам още от детството си и моето увлечение по анимирани филми ставаше все по-голямо и голямо докато бях в училище, - споделя той. - Реших, че каквото и да стане, ще се пробвам в тази професия.”
Като много аниме фенове, Муто е почитател на директора Миязаки, който е създал признати филми като „Spirited Away” и „Mononoke Hime”
- За да стане толкова велик, Миязаки е трябвало да работи усилено, - казва Муто, - така че трябва да се боря и да се мъча дори повече от него, за да стана известен.
Но много от младите ентусиасти скоро биват разочаровани от дългите часове работа и недостатъчните заплати. Йошитаке Огата от Аниме Профсъюза, който представя независими илюстратори, казва:
- Независимо колко талантлива са, когато навлизат в индустрията, реалността показва, че те не могат да се издържат само с тази работа. Има аниматори с над 10 години опит, а печелят по-малко от &20,000 годишно. Накрая, те се отказват.
Неформалните проучвания на профсъюза показват, че 10% от аниматорите нямат здравно осигуряване и една четвърт от тях не са се включили в държавната пенсионна програма, въпреки че е задължителна.
Основният фактор, който допринася за ниските заплати, е евтината работна ръка в източна Азия. Японските компании в днешно време разчитат на илюстратори от Южна Корея, Филипините и Китай за много от рутинната работа. Иронично, наред с популяризирането на японското аниме, то става все по-малко японско...
Nippon Engineering College в Токио е един от няколкото високо технологични институти в Япония, които обучават млади аниматори, включително и Муто. Училището привлича талантливи студенти, които прекарват две години в обучение как да създават аниме и компютърни игри. Повечето завършили отиват да работят в индустрията.
Но учителите акцентират на това, че таланта не е достатъчен.
- Разбира се, учениците трябва да имат силни наблюдателни способности и да са добри художници, но те също трябва да имат страст, – казва учителя Масатака Калаи. – За да се задържиш, трябва не само да харесваш да рисуваш, а да го обичаш дълбоко.
Калаи е работил осем години в едно от най-известните японски студия. Преди крайните срокове, той почти не е напускал студиото седмици наред и е спал под бюрото си. Навсякъде е прието аниматорите да работят по 12 часа на ден и повече, включително събота и неделя.
30 минутна анимация изисква средно 3,5000 страници рисунки. Новите илюстратори обикновено рисуват движенията между основните кадри, рисувани от тези с по-дълъг стаж, талант и опит.
Въпреки многото работа, Калаи има щастливи спомени от дните му като илюстратор.
- Няма съмнение, че работата е тежка, но когато видиш завършения проект и той изглежда добре, това е истинското щастие – казва той. – В личен план, почувствах се щастлив, когато едно малко момиче от моя квартал, каза че и е харесал сериал, върху който съм работил.
Много аниматори казват, че искат да дадат на децата същата радост, която те са изпитвали докато са гледали анимации като „Дораемон.”
Много в индустрията смятат, че кризата в аниме продукциите лежи не в наемането на талантливи хора, а в задържането им.
- Всички известни директори, включително и Миязаки са развили своите умения, работейки по анимета за телевизията. Но сега индустрията не създава аниматори с таланта да творят нови герои или опитни ръце да рисуват важни основни кадри, - казва Огата. – Условията са толкова лоши, че новото поколение сигурно няма да се справи.
************************************************************************************************
Тук предлагам малко по-подробна информация и за озвучителите на аниметата. Голяма част от текста аз съм го бая интерпретирал, тъй че да пояснявам кое е моя мисъл и кое не ще стане твъде претрупано...
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Положението при сеютата (seiyuu) е подобно. (сею – озвучител в аниме индустрията)
Те получават по 2,000 – 3,000 йени на епизод. Това означава, че дори да имат една реплика или хиляда реплики, те пак получават същата сума. Почти всяко сею е свързано с агенция и получава споменатата горе сума. Когато обаче сеютата станат достатъчно известно д започне собствена агенция, те сами са си шефове и се пазарят за цената си.
Добър пример за това колко малко плащат на сеютата е личният сайт на ЮриК – тя е нямала достатъчно пари да плати сметката си за ток и е било спрято електричеството и прочее...
С други думи, за да могат да живеят като сеюта, озвучителите трябва да посещават колкото се може повече прослушвания, за да могат да бъдат избрани да участват в почти всеки епизод на поне две, три заглавия на сезон.
При певците ситуацията е различна – те получават доходи от продажба на дискове. Разликата между сею, което пее в началната песен на някое аниме и професионален певец, е в това, че сеютата рядко виждат дори йена от печалбите на саундтрака/сингъла, etc., докато певците жънат големи печалби. Едно сею взима почти нищо, когато изпълнява дадена песен. Договора е между агенцията, която е наела сеюто и звукозаписната компания и сеюто не участва директно в него. Освен това основния процент отива при хората, които пишат текстовете и правят музиката – не певеца. Ако се вгледате внимателно в кредитите, пише следното:
Текст от:
Музика от:
Изпята от:
Текстовете на песните получават процент, защото те биват ползвани в машини за караоке и други. Същото важи за оригиналната музика. Певецът? Той/тя пее написаната песен по дадената музика. Според хората в бранша в Япония на теория всеки може да бъде изпълнител ако има хубав глас.
Процеса е следният: Агенцията се обажда на сеюто да пее. Текста и музиката вече са направени от звукозаписната компания. Тя/той правят изпълнението. Плащат и/му малко пари за тази работа. Песента става мигновено хит за отакутата. Пример: песента Hare Hare Yuukai става пета в Орикон. Какво печели сеютата, които озвучават Микуру, Харухи и Юки от това? Нищо.
И какво ако озвучителя почне да протестира? Тук мисля, че е ясно и без да пояснявам: „Прав ти път. Напускай! знаеш ли колко други се натискат за мястото ти...?”
Тогава как изкарват пари тези хора?
„На светло” сеютата озвучават колкото се може повече роли и горе долу се оправят. „На тъмно” те използват псевдоними и предлагат своите гласове за еро-игри и еро-анимета (хентай). За жалост повечето озвучители се занимават основно с такива роли. По принцип, плащането за такива заглавия също е ниско, но пак е по-добро от повечето предложения. Не само скапани озвучители се занимават с еро-индустрията. Всъщност много от известните сеюта са принудени да озвучават неща като “Nightshift Nurses”...
Защо трябва да използват псевдоними като участват в еро-игри и прочее?
Защото озвучителите трябва да се харесат на спонсорите, директорите и прочее. Примерно, полулярно сею участва в известно детско шоу, което е давано по националната телевизия. Няколко дена след премиерата, се разбира, че даденото сею е участвало в еротична игра без да си прикрива името. Тя автоматично загубва работата си. Защо? – Заради родителите, които пищят: „мислете за децата, как може да позволите на такъв човек да озвучава шоу за деца!”
Много известен пример: Миямура Юко (Асука от Евангелион) спечели огромна популярност след като анимето става хит. Обаче, когато таблоидите показват, че тя е участвала в порно продукция преди години (когато е нямала пари и е трябвало да живее все някак си), пресата я смазма „как не те е срам да озвучаваш детско шоу* след като си участвала в порно?” Заради огромния скандал, Миямура не може да си намери работа с месеци...
*друг е въпроса, че Евангелион не е за деца, но на масите това не им пука, а е важна сензацията.
Кои сеюта печелят наистина пари?
Истинските ветерани. Не, не дори и хора като Хаяшибара Мегуми (Аянами Рей (Евангелион), Фей Валентайн (Каубой Бибоп) и други). Става дума за хора, които са озвучавали Дораемон, хора, които са озвучавали детските предавания през 70те и 80те. В общи линии – легенди, които дори популярните сеюта в момента, считат за недосегаеми. Но дори на такива легенди не им плащат чак толкова много - между 10 и 50,000 йени на епизод.
Сериозно, аниме индустрията не е само шаренко и весело прекарване. Тя е като всяка друга индустрия, която забавлява. Зад фасадата от сладки усмивки и moe~гласове има толкова много задкулисни игри, унижение и простотии, че не ми се иска, чак толкова да разбивам розовите представи на множеството. Това също е индустрия изпълнена с пари, секс, власт и тъмни сделки.
.
