Нинджите са били шпионите на средновековна Япония.

Техните умения до такава степен надхвърляли възможностите на обикновените хора, че ги смятали за свързани с нечистите сили.

Няма самурай, владетел или обикновен селянин в средновековна Япония, чиито коси да не са настръхвали при споменаването на нинджа.

Нинджа в буквален превод означава шпионин, а нинджуцу се е наричало изкуството на шпионажа в стара Япония. Преминали през почти нечовешки тренировки, нинджите владеели до съвършенство бойните изкуства от различни системи, умеели да си служат с различни видове оръжия, с лекота преодолявали крепостни стени и ровове, издържали дълго време под водата, ходели по стени и тавани, умеели да объркват преследвачите си, като се появяват и изчезват незабелязано, сражавали се безумно смело, можели да изтърпят всякакви изтезания, да се измъкват от невъзможни положения и да умрат без звук, когато това е крайно необходимо. Те били наемници, шпиони и диверсанти, които работели срещу заплащане и въпреки това се подчинявали на свещения неписан кодекс на честта.

Макар и обявени официално за нисша класа и извън закона, способностите и достойнството на нинджите често предизвиквали неволно уважение сред самураите. Макар че много школи се опитвали да им подражават, векове наред военният шпионаж си оставал привилегия за избраници, родов занаят и изкуство за тесен кръг незаменими специалисти. Все още за тайните на нинджите се знае твърде малко, но реалните признаци за съществуването на тайнствените общини в планините на Централна Япония датират от средата на VII в. По всяка вероятност процесът на обособяването им в отделна прослойка се развива едновременно с обособяването на самурайското съсловие и по идентичен начин. Едновременно с това гордостта на самураите била причина шпионите да бъдат считани за декласиран елемент и най-ниската и безчестна обществена прослойка. От време на време феодалните владетели и правителствените войски организирали истински хайки за залавянето на нинджи. Разрушавали техните лагери и селища, убивали старците и децата. Въпреки това базите на нинджа били разпръснати из цялата страна. Естествени техни центрове станали планинските и горски райони в околностите на Киото, Ига и Кога.

През епохата Камакура (1192 - 1333 г.) редиците на нинджите често се попълвали от ронини - самураи, останали без господар в кървавите междуособни войни. С течение на времето обаче достъпът до планинските общини бил почти напълно прекратен, тъй като съдружията на наемните шпиони прераснали в тайни кланове, обединени от кръвно родство и клетва за вярност. Всеки такъв клан се превръщал в уникална школа по бойни изкуства и култивирал оригинална традиция в нинджуцу. През XVII в. школите наброявали около 70, като сред 25-те по-влиятелни били Ига-рю и Кога-рю. Останали извън официалната система на феодални отношения и йерархия, нинджите изградили своя собствена класова структура и йерархия, отговаряща на потребностите на такъв род организации. Централизацията никога не била особена потребност за тях. Залог за благополучието на общината била секретността, затова родовите школи, които извършвали най-опасната и неблагодарна работа, получавали минимум информация за върхушката на йерархическата пирамида. Често те не знаели имената дори на куриерите и на хората, от които пряко получавали заповеди. Парите също се получавали и се разпределяли обикновено от главата на клана. Директните изпълнители на поръченията, на най-трудните и опасни задачи, които на всяка крачка рискували живота си, обикновено вършели това срещу мизерно заплащане.

Самураите не измъчвали пленниците, които имали благороден произход. Те рядко се унижавали да изтезават простолюдието и най-много упражнявали правото си на изпробване на меча. Тези правила, разбира се, не важели за нинджите. Когато, макар и изключително рядко, хващали нинджа, той бивал подлаган на най-садистични мъчения. Не е чудно, че провалилите се шпиони предпочитали да се самоубият, преди да бъдат хванати. Обикновено нинджите сами одирали и обезобразявали лицето си до неузнаваемост, унищожавали всички признаци, които могат да ги причислят към някоя школа или по които да ги познаят. Когато мъченията станели непоносими, нинджата можел да отхапе езика си, като по този начин предизвиквал болезнен шок и бурен кръвоизлив, който водел до смърт. Макар че не се страхували от смъртта, нинджите не бързали да умират и били в състояние да направят почти невъзможното, за да успеят в своята мисия.

Приблизително на 4-5 годишна възраст децата започвали да изучават бойното изкуство без оръжие на някоя от известните школи по джуджуцу. В техниката обаче се вмъквали и допълнителни акробатични елементи, които давали известни преимущества при схватка. Упражнявало се разхлабване на сухожилията и ставите, така че нинджата спокойно можел да извади ръката си от рамото, да обърне китката и стъпалото си или да удължи ръката си с няколко сантиметра при удар. Той привиквал да седи с часове зимата под някой планински водопад, да нощува в снега, да прекарва деня под парещите лъчи на слънцето или да изкарва дълго време без храна и вода. За сметка на това с подходящи упражнения сетивата се изостряли невероятно. Децата от рано привиквали да извършват различни неща в почти непрогледния мрак на пещерите.

Със специални упражнения се развивало вниманието, така че нинджите можели да възстановят по памет само веднъж прочетен текст или набързо видяна карта. Очите безпогрешно можели да определят релефа на местността, разположението на коридорите в замъка или най-малките изменения в маскировката и поведението на стражите. Слухът се изострял до такава степен, че нинджата можел да разпознава гласовете на почти всички птици, като отделя от тях сигнала на партньора. По звука на паднал камък той можел да определи дълбочината на рова с точност до метър. Познавал вида на оръжието по неговия звън, а разстоянието до стрелеца - по свистенето на стрелата. По дишането на спящите можел да определи техния брой, пола и възрастта им.

Специални упражнения развивали и определени екстрасензорни способности. Поведението на нинджата в тъмнината било свързано с цял комплекс от сетивни усещания. Той можел да съди за близостта на огъня по степента на топлината му, а и най-малките течения и въздушни промени му помагали да различи големината на стаята, разликата между задънения коридор и изхода. Умелото ориентиране по звездите и в затворено помещение давало възможност часовете да се пресметнат с точност до няколко минути. Използването на слуха и обонянието били незаменими и при някои химични и фармацевтични операции, до които прибягвали нинджите.

След навършване на 15-та си година те преминавали през съкратен курс на психофизически тренинг за изучаване "тайните на духа", като били въвеждани в учението ямабуши, дзен и даоизма. Ямабуши означава "спящите в планината" и е една от най-загадъчните японски будистки секти.

Орденът възниква през IX - X в. като се смята, че последователите му са създали особена разновидност на йога, задълбочавайки се в мистичните аспекти на езотеричните будистки школи. Учението се предавало от учител на ученик и по правило всички ямабуши ставали нинджа. Повечето ямабуши, както и даоистките монаси, изучавали тантра и се специализирали в някоя основна техника, развивайки невероятни способности. Много пазители на тайните на нинджуцу черпели своето вдъхновение и сила от непресъхващия извор на тантрическата магия. От тайните наставления се вземали рецептите за отрови и лекарства, за уникални хранителни смеси и концентрати, които можели да заместят храната с дни наред. В съчетание със самовнушението и акопресурата те били мощни методи за стимулиране и съхраняване на жизнеността в екстремни условия. Много самураи, а да не говорим за обикновените селяни, не без основание смятали, че нинджите са във връзка с нечистите сили.

Едновременно с това шпионинът трябвало да умее да придобива и анализира всякаква информация. Той трябвало да чете сложни, кодирани текстове, да разбира китайски език, да бъде запознат с картографията, стратегията, тактиката и военното дело. За изпълнението на мисията си нинджата трябвало да овладее превъплъщаването най-малко в седем класически образа от японското средновековно общество: странстващ актьор, странстващ монах, планински отшелник, будистки свещеник, илюзионист и жонгльор, обикновен селянин или гражданин и накрая търговец. Така нинджа трябвало да има познания във всички конкретни области на живота и да може да си служи почти професионално с тях.

Независимо от сложната универсална подготовка всяка школа изграждала свой арсенал от традиционно предавани специални техники, които отличавали отделните кланове. Специалитет на някои от тях било поразяването на болезнени точки с пръсти. Други овладявали до съвършенство болезнените захвати, изкълчвания и счупвания.

Трети специализирали в боравенето с оръжие - например копие и меч. Оттам дошли и определени характеристики на школите, които трайно се отразили в техните имена и прозвища: "прозрачни вълни", "бушуващи вълни","червените навуща", дивите маймуни" и т.н.

Нинджите са били крадци и убици. В историята им няма тази чест каквоато имат самураите.

Определено, доста интересна информация.
обогатява общата култура на вси4ки , защото аз имах изкривена представа за нинджите -4е по-голямата 4аст са били благородни, защитаващи хората и т.н.(общо взето вси4ко от Наруто).явно нещата не са били то4но така

Супер инфо.
Аз пък бях чувал,че тренирали ниджите още от раждането.Като сложат бебето в хамак или нещо такова и го блъскали в стена за да свикне с болката или нещо такова.

:thanx: Супер е :thanx:

Ахам и аз бях така. Възхищавам се на всичко, което са можели все пак. Представете си обаче тренировките им..тия са били адски корави, за да издържат всичко това. Нинджите рулз!
искам да съм нинджа :X: нали знаете.. хахахах

именно,пък и самураите не тренират само кендо.и те са си имали специални бойни изкуства следователно един самурай ще скъса задника на обикновенна нинджа

Ето да четете за обучението на нашенски нинджи и на какво са способни те.

Бог създал силните и слабите мъже а Капитан Колт създал 45 ти калибър за изравняване на силите. Иначе тея нинджи са били нечовеци.

Някои нинДЖА оръжия са-
шурикен-отровни звездички
Кусари кама-верига с острие
шуко-ръкавици с шипове
тетсубишу-малки напоени с отрова шипове с форма mercedes на които винаги оставали с шип нагоре
Шакен-остриета
Гранати
фукия-стрелички с отрова
явара-нещо като боксове
киокетсо шоги-вайе с тейест
Единстженият музеи за нинджи в япония и света е ж провинция Ига.

If you can see a ninja, you're safe, but if you can't see a ninja, you are moments away from death.

а видяхте ли линкчето "Как се става нинджа" или по-скоро как да се облечеш като нинджа с една фанелка?xD ето го, ако някой не го е видял още..xD http://fun.doom.bg/humor/photos/html/image376.html

ColdFusion написа:

If you can see a ninja, you're safe, but if you can't see a ninja, you are moments away from death.

ПП: мноooго хубави думи!!

Междудругото повечето от бойните техники и някои оръжия на българските полицейски ударни части-НСБОП използват доста от техниките на нинджите.Да речем шурикена.Друго което е интересно говорих с баща си за обучението в казармата преди около 20 години когато е било на ниво.В ръкопашния бой се използват точкови удари едно към едно с някои древни японски изкуства.Даже в родната казарма някога са упражнявали удар с изпънат показалец в чувал с пясък.Ако добре пробиеш чувалчето значи си готов да бръкнеш в нечие гърло.

е чакай малко бе според теб що някои самураи са ги наемали като са толкова слаби
нинджа срещу самурай-100% съм за победа на нинджата
PS:пък и нинджите нямат чест а самураите имат тъй че нинджата може да го издебне отсякъде

по добре да не им се мяркате пред у4ите
XeXxeXXee