Начало >> Религии >> Конфуцианство



Конфуцианството (жу цзя - школата на книжниците), също като и даосизма, се е зародило в Китай през VІ - V век пр.н.е. Влиза в състава на Сан цзяо - една от трите главни религии в Китай. Философската система на конфуцианството е била създадена от Кун-цзи (Кунфуций).

Предшественици на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически семейства, които в случай на загубване на официалната длъжност са ставали скитащи учители. Тези хора заработвали хляба си с преподаването на древните книги, станали впоследствие част от Тринадесетокнижието: Шацзин, Шуцзин, Лицзи, а също и загубената по-късно Юецзин (Книга за музиката)

Първия етап на конфуцианството е дейността на самия Кун-цзи, също принадлежащ към скитащите учители. В първоначалния си вид конфуцианството било етико-политическо учение, в което централно място заемали въпросите за нравствената природа на човека, за семейството и управлението на държавата. Изходна за Кун-цзи е концепцията за "небето" и "небесните заповеди", т.е. съдбата. Човекът надарен от небето с определени качества, е длъжен да постъпва в съгласие с тях, с моралния закон Дао и да ги усъвършенства чрез обучение. Целта на това усъвършенстване е достигането на нивото на "благородния мъж" (цзюн-цзи), изпълняващ Ли - етикета.

Централно място в учението на Кун-цзи заема концепцията Жен (човечността) - идеалните отношения между хората в семейството, в обществото и в държавата. Основен принцип на тази концепция е "Това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите". На тази база Кун-цзи е развивал своите политически концепции, обявявайки се за точното разпределение на задълженията между членовете на обществото, за когото образец трябва да служи семейството. При това Кун-цзи е отхвърлял закона.

Характерна черта на учението му се явява антропоцентризмът. Него практически не го интересуват проблемите на космогонията, отделя малко внимание на духовете и задгробния живот, макар да смята небето не само за част от природата, но и най-висшата духовна и определяща сила в света, а жертвоприношенията в чест на предците - най-добрия начин за изразяване на почитта ни към тях.

Особено място при Кун-цзи е заемала концепцията Сяо - синовната почтителност, уважаване на родителите и на по-възрастните въобще. Сяо е било смятано за основата на Жен и другите добродетели са най-ефективния метод за управление на страната.

Голямо значение се е придавало на Юе - музиката, като най-доброто средство за променяне на лошите нрави и обичаи, а също Ли - етикета - правилата за благо пристойност, регулиращи поведението на човека в различните жизнени ситуации.

Конфуцианството е получило признание едва след смъртта на Кун-цзи

За разлика от даосизма, конфуцианството подкрепяло китайската държавна йерархическа система. Една от основите на конфуцианството е учението чжен мин (изправяне на имената), което изисквало от всеки човек твърдо да помни своето място в обществото.

След смъртта на Кун-цзи конфуцианството се разпаднало на следните школи:

· Мен-цзи

· Сюн-цзи

Идеите на Сюн-цзи са оказали значително влияние на философите от периода Хан (206 г пр.н.е. - 220 г. от н.е.), но след това чак до ХІХ век е доминирало учението на Мен-цзи

Конфуцианството си има пантеон от богове, към които е причислен и Кун-цзи. Практикува се жертвопринасянето. Значително място заема култът към прадедите и вярата в духове.

Конфуцианството е заело положението на държавна религия при император У-ди, когато Дун Чжуншу предложил да се ликвидират другите учения и да направят всеобщ обект на почитане конфуцианството. Дун Чжуншу съединил конфуцианското учение с учението за космическите сили Ин и Ян и петте първо елемента У-син. Природата на човека той е определял като вродена, получена от небето. В нея се съдържат както човечността (Жен), така и алчността, отразяваща действието на небесните сили Ин и Ян. Чувствата са източници на злото - тази част от природата на човек, посредством възпитание може да стане добра и завършена. С възпитанието трябва да се занимава управляващия, изпълняващ по този начин волята на небето (в този аспект Дун Чжунши противоречи на Мен-цзи). Тази трактовка на отношенията между управляващ и поданици се е развила по-нататък в концепцията "трите връзки": управляващ - поданици, баща - син, мъж - жена, където първите елементи съответстват на доминиращата сила Ян и явяващ се образец за вторите, съответстващи на подчинената сила Ин.

Философското направление в конфуцианството във вид на натурален дуализъм, е започнало едва от края на ХІ век от н.е.