Повечето от японските бойни изкуства будо произхождат от древността. Ябусаме, езда и стрелба с лък, може да се проследи назад до VII век. С издигането на класата на воините през XII век буши или самураи (воини) се обучавали в дисциплините кенджуцу (саблено изкуство), иаиджуцу (изкуство на изтегляне на сабя), джуджуцу (невъоръжена борба), кюджуцу (стрелба с лък); соджуцу (бой с копие), баджуцу (езда) и суиджуцу (плуване). Постепенно те се стандартизирали в отделни стилове и школи, които продължили съществуването си и след края на феодализма в късния период Едо (1600-1868 г.).
През периода Мейджи класовата система изчезнала и воините вече не властвали над селяните, занаятчиите и търговците (системата ши-но-ко-шо). С навлизането на модерните оръжия някои от изкуствата загубили значението си. През 1895 г. след войната между Китай и Япония била създадена организация, наречена Дай Нипон Будо Кай (Асоциация на великите японски бойни изкуства). Тя централизирала бойните изкуства и спомагала за въвеждането им като образователни дисциплини. Това довело до съживяване на много от позабравените бойни изкуства.
След Втората световна война окупационните власти наложили петгодишна забрана за практикуване на бойни изкуства, защото те подхранвали бойния и патриотичен дух, довел до милитаризма. Забраната била премахната през 1950 г. Като усилено се положителните им страни и били тренирани като спортове а не бойни изкуства

Джудо


Джудо, което значи "нежния път", произхожда от по-старото изкуство джуджуцу,в което не се използва оръжие. Школите Теншин Шяньо и Кито са в основата на съвременното Кодокан Джудо, създадено от Кано Джигоро (1860-1938г.), който кръстил спорта на първия си спортен салон (доджо). Кано организира система на обучение, базираща се на съвременните атлетични принципи като променя правилата, позволявайки хвърляне и боричкане на тепиха.
Трениращите са облечени в джудоги, дреха сходна на тази носена от каратистите само горната й част е направена от по-плътен плат. Въпреки че някои карате техники също включват вкопчване и дърпане, те не трябва да се бъркат с джудо, където не е позволено удряне или ритане на противника.
От всички японски спортове джудо е спечелил най-широка международна популярност. През 1952 г. бе основана Световната федерация по джудо, а през май 1956 г. Токио бе домакин на първия Световен шампионат по джудо. Първоначално приет за мъжки спорт на олимпиадата в Токио през 1964 г., по-късно като олимпийска дисциплина се включва и джуди за жени. Днес 5 милиона души по целия свят тренират джудо.
Между най-популярните джудисти (джудока] са Ямашита Ясухиро (1957- ) златен медалист от олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. и Тамура Рьоко, шампионка на Япония.

Айкидо

Айкидо произхожда от Айки джуджуцу от школата по джуджуцу Дайто и е основано от Минамото Йошимицу (1045- 1127г.). Развитието на айкидо в днешния му вид дължим на Уешиба Морихей (1883-1970г).
Въпреки че айкидо прилича в някои техники на джудо, състезателите не се дърпат за яките и ръкавите, а стоят раздаличени. Техниките на айкидо търсят главно извличане на предимство от слабостта на противника в китките и ставите на ръцете.
Практикуващите айкидо не провеждат състезания. Техниките му са предназначени основно за самоотбрана, поради което айкидото е много популярно сред жените и блюстителите на реда.

Карате



Каратедо, което означава "пътят на празната ръка", възниква преди около хиляда години в Китай. Преди много векове изкуството било пренесено на остров Окинава (независимо царство) като вид самоотбрана без оръжие. В останалата част на Япония изкуството идва по-късно, където е пренесено от Фунакоши Гичин през двадесетте години на XX век.
При карате всяка част на тялото може да се превърне в оръжие. Не по-малко важни са и техниките за защита, използвани за блокиране на ударите на противника.
Един от тренировачните методи включва многократно удряне на макива-ра, стълб покрит със слама, за заздравяване на кокалчетата на пръстите, китките, глезените и други части на тялото. Напредналите каратисти често демонстрират силата си чрез чупене на дъски или керемиди, но това не се препоръчва за начинаещите.
По време на състезания каратистите обикновено носят предпазни принадлежности и внимават да не се наранят случайно. Състезателите избягват ударите по главата и задържат ритниците и юмручните удари. В спаринг мачовете, наречени кумитеджиай, се отбелязват точки при нанасяне на удари и ритници. Ката включва серия определени движения и се използва за оценка на стила и концентрацията на състезателя.
Едновременно с усвояване на тънкостите на бойното изкуство, инструкторите по карате обръщат особено внимание на поведението на учениците си.
Днес все повече жени се занимават с карате. Заедно с китайските и корейските бойни изкуства, с които много си прилича, карате е популярен спорт по целия свят. Общият брой на трениращите карате по света е 23 милиона, а над 10% от носителите на отличия не са японци.

Кендо



Боят със саби бил едно от най-важните бойни изкуства за самураите. Следвайки традицията, кендо (японска фехтовка) отдава голямо значение на ритуала доджо и двубоите са със строго определени правила.
С основаването на Японската федерация по кендо през 1952 г., кендо се възражда като спорт и се въвежда като учебен предмет в основното и средното образование.
"Сабята", използвана при кендо, се нарича шинай и е направена от четири дълги бамбукови стебла. Тя е лека и не нанася сериозни наранявания по време на двубоите.
Практикуващите кендо носят предпазно снаряжение, което прикрива тялото от главата до бедрата. Точки се отбелязват при нанасяне на удар по главата, тялото или китката на противника или при пробождане в гърлото. Първият, който отбележи 2 от общо 3 точки, печели мача.

Кюдо

Кюдо (стрелба с лък) възниква като бойно изкуство по време на феодализма в Япония. През 1949 г. е основана Японската федерация по кюдо.
По време на състезанията всеки участник стреля в мишена, поставена на 28 до 60 метра от него. Лъкът е дълъг 2,21 м и е направен от слепено дърво и бамбук. Както при другите видове стрелба с лък победител е този, който най-много пъти улучи мишената. Разликата между западната стрелба с лък и японската е, че кюдо отдава по-голямо значение на стила отколкото на резултата. Понякога стилът на състезателя има превес.
Езда и стелба с лък, ябусаме, възниква през периода Камакура (1185-1333). Все още се изпълнява в шинтоиския храм Цуругаока Хачимангу в Камакура (на един час път от Токио с влак), както и на други места.

Канех се да ходя на Кендо но за България няма материална база.Ще прибавя още и Iaido-това е техника за отбрана с меч до колкото знам.

Аз 2 години учих Карате До.

psuente info i za Kiokoshina vodi se za Japonsko, snihto 4e originalnata baza e koreiska , i syzdatelqt v japoniq na dneshniq Kiokoshin e Koreec ,. taka ili ina4e Japoncite sa go priznali i ima zashto.. Da ne govorim 4e vmomenta kakto sa Ujna i severna korea i toq komuzium dori koreicite 99% moje da ne znaqt nsihto vaobshte za istoriqta na kiokoshin i razvitieto i v Japoniq.. treniral sam kato maluk Kiokoshin predi 15tina godini ama nz.. smao she kaja 4e mi lipswa, skoro ako smenq rabota .. mislq pak da po4na .. Aikido i kiokoshin... danooooooooo

почвам да ровя стари теми в този раздел

за кендо:
колкото и да се е запазило всичко това днес, Пътят на меча не е същия както едно време. Ако обобща всичко ще излезне че главния виновник е че кендо е изгубило своето предназначение, а то е да убива. Днес в почти всички "ryu" (училищни направления(! незнам точен превод на бг)) е заложен принципа на състезание/спорт, като заедно с това са изобретени предпазните екипировки и не се тренира с истински меч. Променени за техниките, като се премахват най-опасните. За жалост съм на мнение че има изключително малко -ryu които са се запазили в чистата си форма(зная само за 1). Там все още се използват реални мечове, не се използва предпазната екипировка( която бтв ми изглежда смешна) и етикета,тренировките, самия път "до" и другите неща са си в старата форма, различна от това което човек си представя като чуе кендо, а по-ското което си представя като чуе самураи.
Пътят на меча, служещ най-вече за убиване после за духовно израстване е несъвместим със спорт и състезание!

Това важи и за бойните изкуства без оръжие но там не е толкова силно изразено/трагично.

Направо най-добре е на loop kicks...

Бойните изкувства са нещо наистина хубаво,полезно и забавно.
Аз самия също съм тренирал каратедо,но ми се наложи да се отпиша,защото имах много уроци и така.Браво на Sob1 за темата

хора нещо за у-шу

Какаво е това-като за начало това е китаиско бойно изкуство
В него има много и наи разнообразни стилове ето някои от тях Спортно У-шу и Традиционно У-шу- това не са точно стилове това са двете основни групи като всяка от тях се дели на въпросните стилове.
Спортно У-шу:
Тау-лу в него са включени Чан-цюан, Нан-цюан
Сан-да в него има Full контакт има и Light сан-да
Традиционното У-шу е доста по различно
В него има стилове от сорта на Тай-чи и Ба-джи цюан.

Но аз ще поговоря за спотното У-шу
Чан-цюан(дълък юмрук) в него се играят форми(демонстративно представяне) те могат да се играят както без така и с оръжие(копие, тояга, меч, сабя, алебарда, камшик(или верига) той е 9-прешленов (в повечето случаи) и др.)Има много видове форми основни и свободни основните са 7, 10, 16, 32, 46-позиционна от там нагоре формите се наричат Гуи-дин/и те са по 100 и нагоре позиционни

Това е в основни линий пишете за нештата които съм пропуснал Very Happy
ПП.Съжалявам за могото правописни и ако има теоритични или ако съм пропуснал нещо.

Супер яко и интересно ама ако може да ми кажеш,ако си го прочел от някой сайт да ми дадеш линк ops: Щот тия работи са ми интересни и като цяло бих искал да науча повече

ето ти саита на моя клуб ако си от пловдив може да почнеш да транираш
http://wushu-bg.com/

но вече видях че не си от пловдив явно ще траябва да си търсиш клуб в софия

Еми съвсем случайно да

Браво за темата и за информацията

Аз лично се занимавам със Шотокан Карате-до, от малък почнах, направих няколко паузи и в момента отново тренирам и преоткривам този вид изкуство. Ако трябва да бъда честен, може би карате е най-смисленото нещо, с което съм се захващал през живота си

П.С. Преди време направих превод на една кратка история на карате-до и сега се чудя тук ли да го пусна или в нова тема

Аз тренирах 2 години АЙ КИ ДО , много тъпо бойно изкуство . Не проверих дали си отбелязал обаче там нямаш шанс за изява ! И М/у другото , в аикидото се практикува много Кендо И Джодо . Не знам с ква цел . Както и да е , демонстрациите му са следните ти си атакуващия и скачаш с няква куца на сенсея си , който е заобиколен и от други като теб които му скачат и той УЖ ва намятва ! Един вид докато не станеш Сенсей няма да правиш друго освен да падаш и да умираш наляво-надясно .
Tae Kwon Do ! - Пътят на юмрука и крака ЕТО ТОВА е изкуство с шанс за изява ! Има и спаринг демота , има турнири , има чупене на предмети , ко повече ти трябва !? от година го тренирам и вече правя шпагат !

Глупости, как в Айкидо ще се практикува Кендо. Кендо е състезателно бойно изкуство... В Айкидо се тренират и основите на кенджутсу, защото самото Айкидо е изведено от кенджутсу.

Ами, погледни едно бойно аниме и виж колко пъти пада главния герой. Да знаеш как да падаш, без да се пребиеш, е повече от важно...


Но, нещо важно - ако търсиш поле за изява, значи ти не се занимаваш с бойни изкуства, а със спорт.



Преди месец ходих в едно софийско доджо по Кендо и бях жестоко разочарован. Първо, като изключим сенсея, всички са бавни. Второ, държат и се бият с шиная като с пръчка. Не секат, а удрят. Бавни са, викат, и не си позволяват никаква комплексност.

Кендо си е спорт. Има си основи от кенджутсу, но е спорт.

Така, кенджутсу, на което са останали наистина малко школи, е без предпазна екипировка и обикновено се тренира с боккен... С истински мечове тренират само наистина напредналите, и то сами.


Рю, Рюха - това е най-простичко школа. Или пък стил.

В момента търся координатите на българското доджо по Теншин Шоден Катори Шинто Рю, единствената кенджутсу школа в България...