Буда (от санскритски просветлен) - в будизма човек, който е достигнал до просветление или нирвана, също и като собствено име на основателя на будизма, принц Сидхартха Гуатама. В някои течения на будизма, например, ваджраяна, че Гуатама не е бил първия буда, а едно от въплъщенията на Амибуда.

Сидхарртха Гуатама е индийски царски син. По една от версиите се е родил в деня на Майското пълнолуние през 623 год.пр.н.е. в Капилавастху, на границата между Непал и Индия - града, където някога е живял великия отшелник Капила.

Неговия баща, кралят Судходана от аристократите Шакйя (оттук е и едно от имената на Буда - Шакйямуни). Царете Шакйя водят своята генеалогия от царя Икшвакули, син на законодателя Ману, и в числото на своите предци са имали един мъдрец светия Готама. От него са приели фамилното име Гаутама (произлизащ от Готама)

Майката - любимата жена на краля, Майя, починала седем дни след раждането. На петия ден след рождението си той бил кръстен Сидхартха, което означава "изпълнено желание". В съответствие със старинните обичаи, много знатни брамини били поканени на церемонията. Оглеждайки детето, седем от тях открили характерните белези, състоящи се от 32 главни знака и 80 второстепенни, а един от брамините, отшелника Асита, казал, че Сидхартха ще стане или велик монарх или просветлен. Съгласно това пророчество, Сидхартха можел да стане отшелник, което предизвикало недоволството на бащата, тъй като поради това можело да се прекъсне продължението на рода.

В качеството на кралско дете Сидхартха е трябвало да получи съответстващото образование, но за това няма никакви сведения.

На 16 години Буда се оженил за своята братовчедка Ясодхара, дъщеря на съседния сакийски княз Сопрабуда. След това събитие той прекарал тринадесет години в разкошен живот, нямайки представа какво става зад пределите на двореца. По заповед на царя, всякак са се опитвали да го предпазят от реалностите на живота, за да не се сбъдне пророчеството на Асита.

Освен Ясодхара, Сидхартха имал в последствие още две жени и няколко наложници. Втората му жена се казвала Гопа, та принадлежала към кастата на кшатриите, както изисквал закона, а от кастата судра - баща и бил бръснар.

Веднъж, когато той пътувал от двореца към парка на удоволствията, неговия поглед попаднал на стар човек, на болен, на труп и на отшелник. Това, за което той размишлявал много пъти, най-после видял като действителност. Първите три човека видени от него убедително доказали неумолимата природа на живота. Четвъртия забелязан от него човек, му подсказал способа за преодоляването на болестите в живота и как да достигне до спокойствие и мир. Тогава той решава да напусне суетата на света и да потърси истината и вечното спокойствие. Съществуват още няколко тълкования за причините, които са накарали Сидхартха да напусне светския живот - сложната политическа обстановка в страната на Шакиите - оскърбления от страна на управляващите на Косала, заплахата от завладяване на страната от засилилите се царства Косала и Магадхи.

На 29 години Сидхартха станал отшелник. Първоначално бил ученик на Алара Калама, който го научил да постига висока степен на концентрация на съзнанието. Обаче Гуатама не бил удовлетворен, тъй като новото знание не прекратило страданията и не го довело до нирвана. По това време в Индия не било трудно да се намери компетентен учител и Гуатама се прехвърлил при учителя Удаха Рамарита. При този учител се научил на максимална мисловна концентрация. Обаче, той отново не получил пълно удовлетворение. Затова напуснал съзерцателя и започнал самостоятелни занимания.

На 35 години, в резултат на съзерцателните му занимания, Буда достига до просветление и постига четирите благородни истини.

Разпознавайки причините за страданията и пътя, по който може да се избавим от тях, Буда дълго се двоумил, длъжен ли е да предаде постигнатото знание на човечеството, но движим от състраданието към света, решил да възвести своето откритие на хората. Според легендата, богът на смъртта - демона Мара - се опитвал да го възпрепятства в неговите намерения. Буда победил Мара, пристигнал във Варенаси и там произнесъл своята първа проповед, в която кратко изложил основните моменти на новата религия.

Отначало Буда го очаквало разочарование. Вместо очаквания успех той срещнал само насмешки и презрение. Много от първите му слушатели изказали съмнение в неговите умствени способности и смятали, че е откачил. Сидхартха напълно се загубил в масата философи от най-различни школи и направления, бродещи по страната. Последните, виждайки в Буда опасен съперник, също го преследвали.

Според някои легенди, на Буда се отдало по време на неговото пребиваване в Варенаси, да направи свои последователи пет аскета, свои стари приятели. Освен това той потърсил начини за привличането на колкото може повече последователи. След като отшелника Касйяпа приел неговите възгледи, застанал начело на вече петстотинте негови ученици.

След това Буда започнал да обикаля по долината на Ганг, да прави чудеса и да проповядва своето учение. Тези странствания не били безоблачни, тъй като много хора са помнели неговия произход и са търсели политически мотиви в неговите действия. Също така, сериозни противници на неговото учение са били някои философски школи, най-вече Локаята. Сред учениците му също се намерили недоволни, опитващи се да въстават против Сидхартха, и дори да го убият.

Буда умрял от хранително отравяне в покрайнините на Кусинагара, в ръцете на верния си ученик Ананда. Смъртта го настигнала на възраст осемдесет години, през 543 год. пр.н.е. и съвпаднала с датите на неговото рождение и просветление. От тогава насам, денят на майското пълнолуние е тройно свещен ден за будистите. Според легендата, последните думи на Буда били: "Нищо не е вечно!".

След седемдневна подготовка, тялото на Буда било изгорено, пепелта била събрана в златна урна, а на мястото на кремацията била поставена плоча с надпис.

Сидхартха не е оставил след себе си нито един писмен документ. След неговата смърт, най-близките му ученици събрали неговото учение и го предавали устно 300 години. Касйяпа, който заел мястото на Буда, събрал цялата метафизика, Ананда - моралните правила и афоризмите, Упали - аскетичните правила. Едва при цар Ашока, след третия будистки събор в Паталипатра, записали цялото учение на палмови листа - събрали се три книги, известни под названието Трипитака.

Разните направления на будизма, различно определят годините на земния живот на Буда. В повечето случаи се смята, че той е живял през VІ - V век пр.н.е. През 50-те години на нашия век, будистите от почти всички източни страни приели да смятат 544 год.пр.н.е. за годината на смъртта на Буда.

Аз исках ранга в animebg да ми е Buda.
Тук имам една книшка за Дзен-будизма(религията в Япония)
ще тегла няколко цитата.

В Япония има различни религиозни течения, най-разпространените са Дзен Будизма, Конфуцианството и гореспоменатия Шинтоизъм(култ към предците).Будисткият морал не ми се вижда характерен за японците.Според Буда отказа от егото е пътя към нирвана.Ако това е така то самурайската чест и гордост са част от аза т.е. според Буда те са излишни и дори вредни.Има едно известно японско хайко:
Убих желанието
болката изчезна,
но какво остана?
Буда през целия си живот бяга от страданието, самурая обаче не.Той го приема такова каквото е и го контролира.

В своето развитие будизмът е достигнал форми,
толкова различни от неговия първичен, оригинален
вид,че с право можем да говорим за историческото
му деление на две школи: Хинаяна и Махаяна, или
Малката колесница и Голямата колесница на спасението.
Всъщност Махаяна във всичките си разновидности е просто една
развита форма на будизма и води началото си от
неговия индийски основоположник, великия Буда Шакямуни.
След като прониква в Китай, а после в Япония, Махаяна
търпи и по-нататъчно развитие.
Без съмнение, заслугата за това е на китайските и японските
будистки духовни водачи, които знаели как да прилагат
принципите на своята вяра според разнообразните условия
на живот и религиозните потребности на хората. Осъ-
щественото от тях развитие и приспособяване на основните идей
задълбочило още повече вече съществуващия расрив мещду Махаяна и
нейния примитивен вид. Може да се каще, че днес Махаяна не проявява,
поне външно, най-типичните белези на оригиналния будизъм.

по принцип Буда е бил абсолютен Атеист. и никога не е искал да бъде обоготворяван.
Чак на 4-тят общобудистки събор около 40-45 години след смъртта му, последователите му го провъзгласили за бог.
Според мен буда заради това все още се обръща в гроба си.

Религиозни течения? Нима чистата философия вече се превърна в религия?
А Будизмът е красива философия, браво на тези, които я следват искрено, не е лесна работа

Препоръчвам ви да прочетете "Сидхарта" на Херман Хесе, много е готина книгата. Не е съвсем точно типична и не може да се каже, че е книга, посветена за будизма, но си струва четенето.

ПП: Вярно, че е стара темата, но наскоро си мислех за това и просто рещих малко освежаване да внеса.

Прекрасна тема!Браво,че е извади от забвението.

, а ето малко повече инфо за книгата:



Сидхарта- Херман Хесе





Книгата "Сидхарта" не може да се каже, че е посветена на будизма. Тя разглежда всички аспекти от нашия живот. С ненатрапчивото си философско звучене Хесе посатвя ново начало в литературата. Той не осъжда никой начин на живот, никой избор, който правим, защото сам себе си се вижда в лицето на Говинда докато следва своя верен приятел както и в Сидхарта, докато следва своя път. Това е книга, която учи не само за философията будизъм, но и като цяло за философията на всичките аспекти на живота, но без да поучава или натрапва някакво мнение. Всеки ще открие себе си в тази книга. Херман Хесе притежава това качесвто да цени всичко в този живот, което ясно бива предадено чрез всичките му книги. Ето тук бихте могли да си поръчате книгата.