|
Марс
Марс е четвъртата планета в Слънчевата система(след Меркурий,Ве-
нера и Земята) и седмата по големина.
-орбита:227,940,000 км или 1.52 А.Е от Слънцето
-диаметър:6794 км
-маса:6,4219е23 кг
Марс(на гръцки-Арес) е богът на войната.Понякога Марс е наричан
Червената планета(вероятно заради червения си цвят).Интересен е фактът,
че римският бог Марс,преди да бъде асоцииран с гръцкия Арес,е бил бог
на земеделието-тези,които са "за" тераформиране и колонизиране на Марс
може ще предпочетат тази символика.Името и на месец март произлиза от
Марс.
Марс е познат на хората от праисторически времена.Разбира се,той
е бил изследван от обсерватории,разположени на земната повърхност.Но до-
ри за големите телескопи Марс е труден обект-просто е твърде малък.Той
все още е фаворит на писателите-фантасти като най-благоприятното място
(освен Земята) за заселване и пребиваване на хора.За нещастие,популяр-
ните канали,"видяни" от Лоъл и други се оказаха не по истински от Барсо-
мийските принцеси
Първият космически съд,посетил Марс,бе Маринър 4(през 1965г.).
Той бе последван от още няколко,между които" Марс 2"-първият кацнал на
Марс космически съд-и двата "Викинг"-а(през 1976г.).След 20 години пауза
на Марс отново кацна космически съд-на 04.07.1997г. това стори "Марс Пат-
файндър".През 2004 на Марс кацнаха "Спирит" и "Опъртюнити"-експедицион-
ни роувъри,които изпратиха множество снимки и геоложки данни.Тези машини
все още функционират,повече от година след пристигането си.Освен това,
три космически съда("Марс Глобал Сървейър","Марс Одисея" и "Марс Екс-
прес")са в орбита около планетата.
Орбитата на Марс е със силно изразена елиптична форма.Следствие
от това се явява температурна разлика(вариация)от 30 градуса С-на под-
слънчевата точка между перихелия и афелия.Това оказва сериозно влияние
върху климата на планетата.Докато средната температура на Марс е около
218 градуса К(-55 градуса С,-67 градуса Ф),то температурата на повърхност-
та варира от 144К(-133С,-207Ф) на зимния полюс до почти 300К(27С,80Ф) на
"дневната" страна през лятото.
Въпреки че Марс е много по-малък от Земята,повърхностната му площ
е сравнима с площта на сушата на Земята.
Марс притежава изключетелно разнообразни,а и някои внушителни,
форми на релеф.
Монс Олимпус:най-голямата планина в Слънчевата система.Извися-
ва се на 24 км от заобикалящото я поле.В основата си е с диаметър от около
500 км и е оградена от стръмнина,висока 6 км.
Тарсис:голяма издатина,висока около 10км,с ширина в основата към
4000км.
Валс Маринерис:система от каньони,дълга около 4000км и сдълбочи-
на от 2 до 7км.
Хелас Планития:кратер в южното полукълбо;дълбок над 6км и с диа-
метър 2000км.
В голямата си част повърхността на Марс е много стара и е осеяна с
кратери,но налице са и по-млади разломни долини,поля,хълмове и планински
вериги.(Всичко това е невидимо за наблюдателите с телескоп,дори и за
Хъбъл;цялата информация идва от съдовете,изпратени на Марс).
Южното полукълбо на Марс е покрито най-вече с древни,осеяни с ями
плата,приличащи донякъде на тези на Луната.За сметка на това,в северното
полукълбо доминират полета,които са много по-млади,с по-малка височина
и много по сложна история.Изглежда,че на границата между двете полукълба
съществува сериозна височинна разлика от порядъка на няколко километра.
Причините за това повсеместно разделяне на две и за своеобразната грани-
ца са неизвестни(някои предполагат,че тези явления са следствие от сериозен
удар скоро след акреацията на Марс)."Марс Глобал Сървейър" е изработил
красива 3D карта на Марс,която ясно показва тези явления.
За вътрешната структура съдим само по информация за повърхността
и размерите на МАрс.Най-вероятно са налице плътно ядро с радиус около
1700км,мантия от разтопени скали с плътност малко по-висока от тази на зем-
ната и тънка кора.Данни от "МГС" показват,че кората е с дебелина 80 км в юж-
ното полукълбо,но само 35 км в северното.Сравнително ниската плътност на
Марс-в сравнение с другите сухоземни планети-показва,че в ядрото се съдър-
жа относително голямо количество сяра(като допълнение към желязото;желязо
и железен сулфид).Подобно на Меркурий и на Луната,на Марс като че ли няма
тектонични движения в момента.Липсват доказателства за скорошно повърх-
ностно разместване(като например така широко разпространените на Земята
"нагънати"планини).При липса на движение от страна на горните плочи,"горещи-
те точки" под кората остават с непроменена позиция спрямо повърхността.Ка-
то се вземе предвид и по-слабата гравитация на повърхността на Марс може
да се предположи,че това са причините за появата на Тарсис и огромните му
вулкани.Няма следи от настояща вулканична активност.
Налице са обаче следи от ерозия-големи морета и системи от реки-
и то на множество места на Марс.В изминали времена на повърхността е има-
ло някакъв вид течност.Вода в течно агрегатно състояние е може би най-веро-
ятният отговор,но съществуват и други възможности.Възможно е да са съще-
твували големи езера или дори океани.В полза на това твърдение говорят ня-
кои добри снимки на наслоен терен,направени от "МГС",както и резултатите от
минералогичния анализ ,нарправен от "МЕР Опъртюнити".По-голямата част
от тези доказателства разкриват "мокри" периоди,които са траяли за много
кратък период от време и са се случили твърде отдавна-възрастта на еро-
зионните канали възлиза приблизително на 4млрд. години.Но снимки от "Марс
Експрес",публикувани в началото на 2005,показват формирование,прилича-
що на замръзнало море,намирало се в течно агрегатно състояние до съвсем
скоро ,може би 50 млн години.Евентуалното потвърждение на тази информация
ще бъде едно знаменателно събитие(Валс Маринарес не е създаден от течаща
вода.Той се е формирал вследствие разтапянето и напукването на кората-съ-
битията,свързани с образуването на Тарсис).
В по ранен стадий от своето развитие Марс е приличал много повече на
Земята,отколкото сега.Както и на Земята,почти всичкият му въглероден диок-
сид е бил използван за създаването на карбонатни скали.Но при липсата на тек-
тонични движения,характерни за Земята,Марс не е в състояние да връща този
въглероден диоксид в своята атмосфера и затова се наблюдава твърде слабо
изявен парников ефект.Поради това повърхността на Марс е много по-студена
отколкото тази на Земята би била на такова разстояние от Слънцето.
Марс има много тънък атмосферен слой,който е съставен главно от мал-
кото количество остатъчен въглероден диоксид-95,3%-плюс азот,аргон и малки
части кислород-0,15%-и вода-0,03%.Средното атмосферно налягане на Марс е
около 7 милибара (по-малко от 1% от това на Земята),но варира в съответствие
с височината:от почти 9 милибара в най дълбоките котловини до около 1 мили-
бар на най-високата точка на Монс Олимпус.Но налягането е достатъчно за поя-
вата на силни ветрове и широкообхватни пясъчни бури,които понякога се про-
стират на цялата планета в продължение на месеци.Тънкият атмосферен слой
на Марс причинява известен парников ефект,но той е достатъчен за повишение-
то на температурата на повърхността с едва 5К-твърде малко в сравнение със
същото явление на Земята и Венера.
Ранни телескопични наблюдения показаха,че на Марс са налице ледени
шапки и на двата полюса-тези шапки са видими дори и с малък телескоп.Сега
знаем,че се състоят от "воден" лед и въглероден диоксид в твърдо агрегатно
състояние-"сух лед".Ледените шапки представляват структура с множество ре-
дуващи се слоеве лед и вариращи концентрации тъмен прах.През северното
лято въглеродният диоксид сублимира напълно като по този начин остава само
остатъчен слой "воден" лед."Марс Експрес" е показвал,че подобен слой от "во-
ден" лед съществува и под южната шапка.Не е известен механизмът,способствал
за това наслояване,но е възможното да е станало във връзка с климатичните про-
мени,предизвикани от дълготрайните изменения на наклона на екватора на Марс
към равнината на орбитата му.Вероятно е също така наличието на "воден" лед,
скрит под повърхносттана малки географски ширини.Сезонните промени на по-
ярните шапки и зменят глобалното атмосферно налягане с около 25%(по измер-
вания,направени на местата,където са кацнали "Викинг"-ите)
Скорошни наблюдения с Хъбъл показват,че условиятана Марс по време на
"Викинг" мисиите може и да не са били типичните за планетата условия.Атмосфе-
рата на Марс сега,изглежда,е по-суха и по-студена отколкото сочат данните,полу-
чени от кацналите "Викинг"-и.
"Викинг"-ите проведоха експерименти,за да определят дали е съществувал
живот на Марс.Резултатите не бяха категорични,но повечето учени смятат,че те
не дават доказателства за живот на Марс(все още,обаче,съществува противо-
речие).Някои оптимисти изтъкват,че само две малки проби са изследвани и то не
от най-подходящите места.Нови експерименти ще бъдат проведени по време на
бъдещи мисии до Марс.
Малък брой метеорити(SNC метеоритите)вероятно произхождат от Марс.
На 6.08.1996 Дейвид Маккей обяви "доказателства"за древни марсиански
микроорганизми в метеорита ALH84001.Въпреки че все още има противоре-
чия,по-голямата част от специалистите не възприема това становище.Все
още не сме открили живот на Марс,дори и да е имало някога или да има в мо-
мента.
Големи ,но не глобални,слаби магнитни полета съществуват в различни
области на Марс.Тези полета са вероятно останки от по ранно глобално поле,
което обаче е изчезнало отдавна.Тези открития може да доведат до важни
изводи за вътрешната структура на Марс и за изминалата история на атмо-
сферата му и оттук-за възможността за древен живот.
На нощното небе Марс е видим и за невъоръжено око.Марс е трудна,
но примамлива цел за аматьорски телескоп,но само през трите или четирите
месеца от марсианската година,когато е най-близко до Земята.Видимите
размери и яркост варират в зависимост от относителното му положение
спрямо Земята.Има няколко Web-сайта,които показват настоящето положе-
ние на Марс и дру-гите планети на небосвода.По детайлни карти могат да
бъдат създадени с планетарна програма.
Спътници на Марс:
Марс има два малки спътника,които обикалят много близо до повърх-
ността на планетата:
Спътник Разстояние Радиус Маса Откривател Година
(*1000км) км кг
Фобос 9 11 1,08е16 Хол 1877
Деймос 23 6 1,80е15 Хол 1877
("Разстояние се измерва от центъра на Марс)
Фобос и Деймос
Фобос("ФОЕ бъс") е по-голямата и близка до Марс луна.Фобос е по-
близо до своята планета от която и да е друга луна в Слънчевата система,
като се намира на по-малко от 6е3 км от повърхността на Марс.Фобос е съ-
що така една от най-малките луни в Слънчевата система.
В гръцката митологи Фобос е един от синовете на Арес(Марс) и Аф-
родита(Венера)."Фобос" на гръцки означава страх(оттук-фобия).
Открит е на 17.081877 от Хол;фотографиран от"Маринър 9" през
1971г.,"Викинг 1"-1977 и "Фобос"-1988.
Фобос обикаля около Марс в орбита по-ниска от едновременния орби-
тен радиус.По този начин изгрява от запад,движи се бързо по небосвода
и залязва на изток,обикновено по два пъти на ден.Фобос е толкова близо до
повърхността,че е невидим от някои точки на повърхността.
Фобос е обречен:понеже орбитата му се намира под синхронната висо-
чина привличащи сили снижават неговата орбита(в момента с около 1,8
метра на век).След около 50 млн години или ще се разбие на повърхността
на Марс или,по-вероятно,ще се разпръсне и ще формира пръстен(Този ефект
е противоположен на ефекта,предизвикващ "издигането" на орбитата на Луна-
та).
Фобос и Деймос може би са съставени от богати на въглерод скали
(като астероиди тип С).Но плътностите им са толкова ниски,че те не може да
са чисти скали.По-вероятно е да са съставени от смесица от скали и лед.И
двата са осеяни с кратери.Нови снимки от "МГС" показват,че Фобос е покрит
със слой фин прах,слой дебел около метър.Този прах е подобен на реголита
на Луната.
Съветската совалка "Фобос 2" засече слабо,но постоянно изтичане
на газове от Фобос.За нещастие "Фобос 2" престана да функционира преди
да успее да установи същността на материала-най-вероятен отговор е вода.
"Фобос 2" изпрати и някои снимки.
Най-интересното образувание на Фобос е големият кратер Стикни
(моминското име на съпругата на Хол).Подобно на кратера Хершел на
Мимас,но в по малка степен,сблъсъкът,причинил появата на Стикни едва не
разрушил Фобос.Ивиците и вдлъбнатините по повърхността са причинени ве-
роятно от колизията,създала Стикни.
За Фобос и деймос се смята,че са прихванати астероиди.Има предпо-
ложения,че те произхождат не от главния астероиден пояс,а от външната
част на Слънчевата система.
Фобос и Деймос може да бъдат използвани някои ден за "космически
станции" от които да се изучава Марс или като междинна спиркаот и към
повърхността на планетата.
Деймос е по-малката и отдалечена марска луна.Той е и една от най-
малките луни в Слънчевата система.В гръцката митология Деймос е син
на Арес и Афродита.На гръцки Деймос означава паника.
Открит на 12.081877 от Хол;фотографиран от "Викинг 1" през 1977.
Вероятно Деймос и Фобос са астероиди ,отклонени от Юпитер в орбита,
която им е позволила да бъдат прихванати от Марс.
п.с.ето ви още малко инфо за доклад по астрономия.
_________________
"Човечният владетел не вдига оръжие,но ако го вдигне,непременно ще победи."
Мън Дзъ
"Mediocrity knows nothing higher than itself,but talent instantly recognizes genius..."-Dr John Watson
"Valley of Fear",Sir Arthur Conan Doyle
|
иначе много интересно и полезно. 
