Ямабуши
Снимка на ямабуши от 19 век.
Ямабуши (буквално означава „Този, който се крие/стои в планината”) са японски отшелници, които живеят в планината. Често са свързани със свръхчовешки сили и умения. Ямабуши следват доктрината „Шугендо” - съчетание на езотеричния Будизъм и елементи на Шинто (тя учи, че просветление може да се получи само чрез познаване на връзката между човека и природата). Понякога обитавали отдалечени манастири и участвали в битки заедно със самураи и „сохей” (монаси-бойци). Произхода им може да бъде проследен до 8-9 век, когато се говори за отшелниците „хиджири”.
Последовател на Шугендо, свирещ на хорагаи.
В днешно време названието се свързва с практикуващите „Шугендо” - религията им поставя акцент на аскетизма и изпитанията по издръжливост. Традиционното им облекло е бяла туника също прави впечатление и „хорагаи” - музикален инструмент, изработена от черупка на раковина. Ямабуши са честа гледка около свещените места като „Дева Санзан” („Трите планини на Дева” - вр. Хагуро, вр.Гассан, вр.Юдоно в префектура Ямагата) и свещените планини Кумано и Омине.
История
Ямабуши водят началото си като „ямахоши” (странници) , живеещи в планините и търсещи пътя на свръхестествените сили, награда за онзи, който имал силите да оцелее там. Не се знае дали учението им си има основател, но се спряга често името на Ен но Гьоджа, който е близък до образа на Мерлин на запад. Хората, които следвали пътя му имали много наименования - кенджа, кенза, шигенджа. Тези планински мистични фигури биват свързвани с магически сили и знания за окултното, като се вярвало че са лечители -„мико”. Освен като следователи на Шугендо, ямабуши изучавали пътя на будистката секта Тендай или Шингон, основана от Кобо Дайши през 8 век. Шингонският Будизъм бил една от първите секти, занимаваща се с „миккьо” или езотеричен Будизъм, според който просветлението се постига чрез уединение и езотерични картини - „мандала”. И двете секти виждат планините като идеално място за усамотяване и размисъл. Докато били сред планината тези монаси изучавали не само религиозните текстове и картини, но и различни бойни изкуства. Освен че били полезни за самозащита от самураи, ронин или бандити, те вярвали в идеята че бойното изкуство калява човека психически и духовно, не само физически. Така, както „сохей”, ямабуши били монаси-бойци.
С нарастване на репутацията им, и организацията им се променила. Много учители на отшелнически дисциплини получавали висши длъжности в императорския двор. Монасите и храмовете били повлияни политически. През периода Нанбоку-чо (13-14в.) ямабуши започнали да организират отряди, наречени „конша” и заедно с другите монаси се насочили към централните храмове на сектите си. Те помогнали на император Го-Дайго в опитите му да премахне шогуната Камакура и доказали бойните си умения в битки с професионални самураи.
Няколко века по-късно обаче можем да открием ямабуши като съветници или водачи на всеки силен претендент за контрол над японската земя. Някои, водени от Такеда Шинген, подпомогнали Ода Нобунага срещу Уесуги Кеншин , докато други, като Сессай Чоро били съветници на Токугава Йеасу. Някои от тях се били редом с „икко-икки” ( групи от селяни,монаси,местни господари , надигнали се срещу самурайската власт през 15-16 в.) срещу Нобунага, които в последствие ги победили и сложили края на ерата на монасите-воини.
Оръжия, стил и подготовка
Като останалите монаси-воини и ямабуши използвали широк арсенал от оръжия. Лесно си служели с лък и стрели , както и с меч и кинжал. Все пак предпочитано от тях оръжия , както и при „сохей” и „икко-икки” е нагината (по-скоро алебарда, макар да се бърка с копие, представете си катана, с дълга права дръжка). Смята се че освен физическите и духовни умения и познания те познавали и нинджуцу. Знае се че планинските монаси са наемали нинджи да се бият с тях, а от своя страна последните се дегизирали като монаси за да минат по-лесно покрай различни охранявани места.
и труда ти е оценен..