Мандрагората е отровно силнотоксично многогодишно растение, срещащо се в района на Средиземноморието, Предна и Средна Азия и Хималаите. Привлякло вниманието на маговете върху себе си заради формата на неговия корен, напомнящ човек. Обикновено го делят на мъжки и на женски корен според зависи на какво прилича.

Древните араби, а също подобни вярвания имали и немците, считали, че коренът на мандрагората е обитаван от демон (от там и мита за създаването на хумункулус). А древните гърци считали мандрагората за растението от сока на което Цирцея превърнала спътниците на Одисей в свине.

Друго вярване, свързано с мандрагората, но датирано от средновековието, гласи, че вещиците беряли това растение по нощите под бесилките, на които са обесени неразкаяли се престъпници, след което в съответствие с християнското учение, миели корена с вино, завивали го в коприна и кадифе и го хранели с хляба, краден от църквите по време на причастие. Накрая носели корена на Дявола.

Мандрагората има болкоуспокояващо, успокояващо и сънотворно действие, според зависи от начина на приготвянето. Близка е по действие с беладоната. В египетските папируси е описана като средство възбуждащо чувствителността.
От плодовете на мандрагората египтяните приготвят любовен елексир.
Асирийците са тези, които са използвали мандрагората като обезболяващо и сънотворно средство. Хипократ е считал, че в малки дози мандрагората за ефективно средство против страх и депресии. Римският лекар Гален бил почитател на виното от мандрагора, като наблягал на това, че същото имало сносни увеселителни качества.

В магически аспект мандрагората се използва като средство за защита от магия. Счита се, че от нея може да бъде изработен талисман/ амулет за придобиване на пари или като покровител на търговски сделки.

Мандрагората се използва и като съставка на любовни елексири - като настойка от корени или листа.

В черната магия съществува способ за лишаване на човек от разсъдък посредством мандрагора.

На Авицена принадлежи следната рецeпта за употреба на мандрагората като сънотворно и болкоуспокояващо: 2 гр. от сока на мандрагората се смесвал с вино и се пиел. Обикновено това се е случвало преди някаква хирургическа операция.

Иначе от мандрагора също така може да се приготви настойка, а също и мазило.

Настойката се приготвя като изчистеният корен на мандрагората се кисне в спирт в съотношение 1:4 в продължение на 15 дни, след което се прецежда. От тази смес между 3 и 10 капки имат болкоуспокояващо и сънотворно действие.

Мазилото се получава като мас се смесва с настойка от мандрагора в съотношение 1:5. Въпросното мазило е болкоуспокояващо средство при ревматизъм и подагра.

Като при всяко лекарство, предозирането на мандрагората води до неприятни последици.
Признаците за натравяне с мандрагора са гадене, поява на накъсани спазми, отслабване на мускулите, сънливост, халюцинации. Прекаленото натравяне с мандрагора може да доведе до изпадане в кома.

Мандрагората в литературата


• Споменава се още в Библията, книга "Битие";
• Николо Макиавели пише пиеса "Mandragola";
• Шекспир я споменава 5 пъти в:
  o „Отело“,
  o „Антоний и Клеопатра“,
  o „Ромео и Жулиета“,
  o „Веселите уидзорки“,
  o „Крал Хенри VI“;
• Езра Паунд, в поемата си "Портрет на жена";
• Самюел Бекет, в "Очакване на Годо";
• Дж. К. Роулинг, в "Хари Потър и Стаята на тайните";
• Хорхе Луис Борхес, в "Книга на въображаемите същества".
  
  Мандрагората в киното
  
• Лабиринтът на Пан

Info

Палци горе за хубавата тема. Чак дори си писал и къде другаде се споменава тоав растение. Но повечко инфо не вреди.

интересно

Дам в "лабиринтът на Пан" много добре е пресъздадено всичко мистично , тъкмо ми беше интерестно за истинските й приложения.

Има го и в Shin Angyo Onshi и то доста красиво нарисувано. ^^