Японските отакувци и отношението към тях
Следните статии са писани от японци, така че смятам, че може да им се разчита. Ако се интересувате още от Япония и аниме културата, вижте и тези фермани:
http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?t=8144&start=0
Статията е сглобена от няколко за по-голяма изчерпателност.
Отново, където съм ползвал дебели скоби
( ), думите вътре са си изцяло мои. Отново не съм проверявал за грешки, нямам сили.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Как се гледа на аниме културата в Япония?
Общо взето и може би шокиращо е, че основната част от японското общество гледа на аниме-тата точно както много незапознати казват: „аниме е за деца.” Естествено може да видите японски работници да четат „комикси” по влаковете и метрото. Може да видите жени, четейки манга секцията в женски списания ( „Shuukan Josei” и прочее). Но главният стереотип: „аниме е за деца” съществува също в Япония.
Със сигурност много възрастни гледат аниме със своите деца. Но те са ограничени с националните аниме легенди като „Sazae-san” и „Dorae-mon”
(ех, тоя Dorae-mon все с него примери дават
)
Въпреки че аниме „фенбазата” в Япония изглежда голяма и интригуваща, тя заема по-малко от 0.3% от цялото японско население (считайки колко хора посещават CMC (Comic Market Convention) два пъти в годината ~приблизително от 300,000 до 500,000 души).
( Тези цифри са базирани само на една конвенция все пак; броя на аниме феновете в Япония е поне 3 милиона. Знам със сигурност, че над 1 милион души са си купили FF: Advent Children в страната, но това не е точно аниме, а CG филм по игра... правете си сами изводи.
)
Почти както и във вашата страна, на аниме ентусиастите, които „още гледат аниме”, когато са в двайсетте години, се гледа с лошо око от всички като на „хора, които не могат да пораснат” или „отхвърлени от обществото отаку-та.”
За да не рискуват да бъдат белязани като отаку, много аниме любители крият своето хоби и любовта си към аниме на работното място и дори от близките си. Предполагам, че има аниме фенове в корпорацията, в която работя, но като мен – те пазят това в тайна, за да избегнат риска от отказване на повишения и заради несигурността на работните места в скапаната икономическа ситуация в страната.
Дори аниме сериали, който са „предназначени за по-възрастна аудитория”, нямат такъв рейтинг и популярност като „Sazae-san” или „Dorae-mon”. И с националната нагласа „аниме е нещо, от което да се срамуваш”, аниме шоута като тези биват набутвани в наизвестни UHF канали и са показвани ужасно късно през нощта.
( Всеки знае какъв хит е Берсерк, нали? Е, Берсерк са го давали някъде към 1 през нощта по някой сателитен канал или кабеларка (без майтап)
)
Зантригуван съм как хората в Западния свят могат свободно да обсъждат аниме като добра среда или не. Тук, в Япония, никой не би посмял да сподели подобни аргументи, защото имаме солидни представи, че „аниме ентусиастите са особняци и откачалки; отритнати от обществото отшелници – позорни отаку-та, които трябва да бъдат прогонени от обществото, защото са срам за нашата нация.”
Забравете за това, че Министерството на културата заяви „аниме е важен аспект от Японската Култура” или колко много награди еди кое си аниме е получило в Берлин или не. Дори с всички тези постижения, ние сме все пак малцинство в общество, което е толкова загрижено за имиджа, като японското; общество, което може да ни развее като социално обезчестяване. А в Япония да бъдеш заплют от обществото е нещо, което причинява неимоверно много стрес и може да бъде считано за по лошо от смъртта.
(Не се и учудвам. Все пак говорим за нация, където срама от изгубена битка е бил измиван с ритуално самоубийство (сепуко)…
)
И така, японските аниме фенове си стоят сами... И CMC два пъти в годината е единственото събитие, на което ние, като любители на аниме/манга/еро-игри можем да излеем своите мъки с себеподобните си „отритнати от обществото”.
Не бихте искали да живеете в Япония освен ако не сте подготвени за невидимите правила и регулации, които тази страна има.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Защо е лошо да си отаку в Япония?
Аз съм японец. Да, аз съм отаку.
Тук, това автоматично ще ме направи черна овца в лицето на хората, с които работя, жените и обществото като цяло. Защо? Откъде идва опозоряванете на това да си отаку?
Има много причини, но повечето японци имат поне едно отличително и омразно престъпление, което кара повечето хора да уравняват “отаку=психопат” в главите си.
______________________________________________________________
Случаят с Тсутому Миязаки
Между август 1988 и юни 1989, четири момичета на предучилищна възраст изчезват в префектурата Сайтама. Ето накратко какво се е случило
(Спестявам ви голяма част от детайлите по обясними причини
):
22 август 1988 – Имано Мари (на 4) е отвлечена, изнасилена и убита от Миязаки. Заснето е видео с трупа и (касетката е намерена в дома на убиеца)
3 октомври 1988 – Миязаки среша Йошизала Мисами (на 7) и обещава да я заведе на ‘приятно’ място. Момичето се разплаква и той я удушава, за да млъкне. Зарязва трупа в близката гора.
9 декември 1988 – Намба Ерика (на 4) – отвлечена, изнасилена и удушена. Тялото и е захвърлено в гора.
15 декември 1988 – Тялото на Ерика е намерено от полицаи.
Януари 1989 – Миязаки се връща до мястото където е заровил Мари, взима и черепа, изгаря го и праща пепелта на родителите и в писмо.
11 Март 1989 – Миязаки научава за погребението на Мари. Праща писмо до родителите, за да благодари за официалното погребение. Обществото е потресено и избухва.
6 юни 1989 – Номото Аяко (на 5) е отвлечена и убита.
23 юли 1989 – Докато Миязаки е заснемал плачещо голо момиче в гора с камера, е бил заловен от бащата. Докаран е в полицейско управление за опит за изнасилване и убийство. Миязаки признава всичките си престъпления.
Полицията претърсва къщата му:
Открити са над 6000 видео касети с аниме, порно с лолити и хорър филми, включително и множество снимки и видео материали от престъпленията.
Осъден е на смърт през 2002. Все още обжалва пред Върховния съд.
(Дано го убият тоя изрод по-скоро
)
_________________________________________________________________
Описаният по-горе случай е толкова шокиращ и известен на японската публика, че създава имидж на самотниците и отаку-тата да се считат са психясали откачалки.
Факт е, че Миязаки е извършил наистина брутално и ужасно престъпление и аз подкрепям смъртната му присъда както и цялото японско население. Обаче, честно ли е да се заклеймяват останалите аниме фенове и да се казва:
„Отакутата не могат да имат истински момичета, затова те се задоволят с двуизмерни такива и нападат невинни деца”, „Всички отакуци са загубеняци, които не могат да живеят в обществото” защото е имало един отаку, който със сигурност не може да разграничи правилно от грешно и е болен. Ами ако е бил социално отворения съсед, който излиза и ходи да пие бира с приятелите си?
Благодарение на Миязаки Тсутому хората асоциират всички отакута с „побъркани нещастници”.
Да се върнем на въпроса... „Как се отнасят японците с хора, които гледат аниме/манга”
Причина първа – гореспоменатият случай.
Причина втора – Япония е страна, в която имиджът играе важна роля. Японската философия за социална хармония (или “wa”) е основно евфемизъм
(смекчаващо изказване
), който значи „ти си с нас или не си; ако не си – лош късмет”. Затова и ако открито заявя, че съм отаку или намекна, че гледам аниме и играя еро-игри – мога да се сбогувам с повишения или може още по-лошо – компанията ми да реши да се сбогува „с откачалка, която нарушава хармонията на нашето предприятие”. Сигурно има няколко аниме фенове в моята компания, но никога не бих узнал…
Мангата е била с нас отпреди войната и е била популярна по-време на нея като комикси или вестници разпространяващи пропаганда. По-късно “Sazae-san” на Хаседа Мачико и други мангака
(които няма да спомена, щото така или иначе няма да ви говорят нищо
) пренаписват цялата манга сцена. Тези хора са считани за национални герои от нацията и богове от отаку-тата. Може да се каже, че без тях мулти-милионната индустрия (основно продажби на манга) не би съществувала днес.
Разпространението на манга е много голямо. Манга може да се види по всички книжарници в Япония. Има манга списания за малките деца (Koro-Koro Comics), учениците (Sunday, Jump), гимназистите и студентите (Magazine, Yound Jump) и за възрастните (манга за живота в офиса, за срещите и свалките, за стабилния брак, etc., etc…)
Но и при аниме-тата има разнообразие. За жалост, не всички добри манги стават на анимета
(Blade of the Immortal :sob:
) Разнообразието от манги е много по-голямо (около 60-70 анимета се излъчват всяка седмица... сравнено с над 600-700 манга заглавия за същия период от очевидно популярните (“One Piece”) до дребни творби, които обясняват как се дегустира вино. Мангата е просто част от японската литература.
Има и изключения при аниметата естествено, които дори и възрастните могат да гледат открито: “Doraemon”, “Sazae-san”, всичко на студиото Ghibli.
И аниме набира популярност извън Япония. Какво като няколко японски аниме продукции са спечелили овации на фестивала в Кан и Венеция. Все още японското населения смята, че аниметата са за деца.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
За момичетата/жените, които са фенове на аниметата – а.к.а отакувки :Р...
Тъй като не съм жена, не гарантирам за абсолютна достоверност и изчерпателност на ифномрацията.
Предполагам, че жените отакута срещат същия критицизъм от техния пол и групи, в които се вдижат – един изпъкнал пример е как жените, които копслейват
(cosplayers; вижте
тая тема за повече инфо по термините
), пазят своето хоби в тайна от техните семейства, връстници и приятели, за да не рискуват присмех и отхвърляне. Веднъж щом тяхното хоби е разкрито („dachi-bare” за „приятел е узнал” или “kare-bare” за „гаджето е узнал”), те имат два избора – да се надяват, че техният приятел е разбиращ или да скъсат връзката незабавно. В повечето случаи, първото не е вярно – повечето приятели и гаджета, които октриват, че тяхната уж „нормална” приятелка е отаку, се дистанцират от нея под страх да не бъдат „асоциирани с отаку-тата”.
В най-добрия случай и приятелят ще се окаже отаку и тяхната връзка ще се заздрави. Както казах по-горе хората пазят това в тайна и независимо колко близка връзка имаш с приятелите ти и връстниците, никой не казва открито, че е отаку. Имам една приятелка, с която се запознах през последните пет години, която работи за фирма конкурент на моята. Ние не знаехме, че и двамата сме отакувци докато не срешнахме на една конвенция преди няколко месеца. И двамата веднага си помислихме „ах, мамка му, има някой тук, който ме познава и той/тя откри, че съм отаку! Ааааргх~!!” Но след като почнахме и двамата да се оправдаваме защо сме там се разбра, че и двамата сме отакувци и въздъхнахме облекчено.
( Love is in the air <3
)
Точно както в Геншикен
( дето съм го препоръчал малко по-надолу
), нашия клуб в университета имаше няколко членки – и те открито дискутираха тяхната любов към аниме, доужинши-та и косплей в клуба – но веднъж извън него, те се смесват в обществото като пазят хобито си в тайна.
Както мъжките отакута, предполагам, че жените фенове на аниме, имат два социални живота. Балансирането на двата е много трудно и понякога е изморително. Но е в японската култура да имаш „фасада” – кято може да бъде най-добре описана с двойната система на “honne” (истиснко) срешу “tatemae” (лице за пред публиката). Всеки очаква да се спазва този принцип и ние също имаме фасади – най-вече, за да се пласираме добре в обществото.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
[Ако не сте гледали комедията Genshiken – там нещата са представени по доста добър начин, но там отаку-тата са все още в училище => не ги смятат за чак толкова откачени и перверзни типове.
Част от аспектите в Геншикен може да са са трудни за разбиране (примерно, когато компанията от отакувци се умълчава изведнъж в метрото, защото идват непознати хора и не искат да се издадат), но това аниме го препоръчвам горещо!
Също така смятам, че не става напълно ясно от тия статии – огромната част от аниметата в Япония, които не са за деца се излъчват по никое време през нощта. Кажи речи всички Сейнен продукции и т.н. и се гледат само от отакувци нощно време
]