Преди време бях седнал да превеждам разни текстове за карате и преведох и тази кратка история на бойното изкуство, превода едва ли е перфектен, но толкова мога, иначе не се и съмнявам, че на голяма част от вас едва ли ще ви е трудно да го прочетете и на английски, но все пак ето го на български
Много от западните ученици по източни бойни изкуства са се сблъсквали с името Bodhidharma. В Япония е известен като "Daruma" и често е смятан за източник, ако не на всички, то поне на тези стилове бойни изкуства, чиито корени достигат манастира Шао Лин. Както и да е, въпросите за приноса му към бойните изкуства и Дзен будизмът, както и въпросът за неговото съществуване често са ставали обект на спорове между историци и последователи на бойните изкуства (Spiessbach, 1992).
Според легендата развититето на карате започнало преди около хиляда години, когато Bodhidharma пристигнал от Индия в Shaolin-si - малък горски храм в Китай и започнал да преподава Дзен-будизъм. Той също създал и систематизиран набор от упражнения за трениране и укрепване на духа и тялото, упражнения, които според слуховете положили началото на Шаолинкси стил ръкопашен бой. Ученията на Bodhidharma по-късно се превърнали в основа за много от китайксите бойни стилове. В интерес на иситната произходът на карате е някакси неясен и много малко е известно за ранното развитие на карате, докато то не се появило на остров Окинава.
Окинава е малък остров от групата, която представлява Япония днес. Тя е главния остров на веригата острови Ryuku, която се простира от Япония до Тайван. Окинава е около 10км широка и около 110км дълга, намира се на кръстопътя на много търговски пътища от Китай и Япония. Нейното значение като "почивен пост" било открито първо от Японците. По-късно се развива като търговски център на югоизточна Азия, търгуващ с Япония, Китай, Индокитай, Тайланд, Малайзия, Борнео и Филипините. В първите си етапи карате било местна форма на юмуручен бой, който се развивал в Окинава и който наричали Те или 'ръка'. Забраната за носене на оръжие, наложена на Окинаванците през различни точки от тяхната история, окуражило усъвършенстването на техниките на празната ръка и по тази причина било тренирано в тайна до настъпването на по новите времена. За по-нататъчното усъвършенстване на стила допринесли и други бойни изкуства, донесени на острова от благородници и търговци.
През годините Те продължило да се развива главно в три от Окинаванските градове: Shuri, Naha и Tomari. Всеки град бил средище на различна част на обществото, както следва - благородници; търговци и предприемачи; фермери и рибари. По тази причина и формите на самоотбрана се развили по различен начин и станали известни като Shuri-te, Naha-te и Tomari-te. Обобщено били наричани Okinawa-Te или Tode, което значи 'китайска ръка'. В крайна сметка карате било разделено в две главни групи: Shorin-ryu, което се развило около Shuri и Tomari, и Shorei-ryu, което се развило в областта около Naha. "Важно е да се отбележи, че градовете Shuri, Tomari, Naha се намират само на няколко мили един от друг и разликите между ученията били по същество в емфазата(подчертаността, изтъкването), но не и във вида. Под тези видими и повърхностни разлики методите и целите на Окинаванските стилове били едни и същи." (Howard, 1991) Гичин Фунакоши допълнил, че двата стила били развити върху основата на различни физически изисквания. Shorin-ryu било бързо и линейно с естествено дишане, докато Shorei-ryu наблягало на стабилните, "вкоренени" движения и дишане в синхрон с тях. Интересно е, че концепцият на тези два стила съществува и в кунг-фу с подобни характеристики. (Wong, 1978)
Китайският символ използван за Tode можел да се произнася и 'kara', по този начин името Te било заменено от Окинаванските майстори с kara te - jutsu или 'Chinese hand art'. По-късно то било променено на karate-do от Гичин Фунакоши, които приел алтернативното значение на китайския символ за 'kara' - празен. От този момент карате почнало да значи 'празна ръка'. Do в karate-do означава 'път' и се свързва с дисциплината и философията на карате с морална и духовна насоченост.
"Независимо как ще се отличиш в изкуството на Те
или какви усилия ще положиш в обучението,
нищо не е по-важно от твоето поведение
и товята хуманност, наблюдавани във всекидневието."
Teijunsoku
Първата публична демоснтрация на карате била извършена от Гичин Фунакоши през 1917-та година в Butoku-den в Киото. Тази и последвалите демонстрации силно впечатлили много японци, включително и коронования принц Hirohito, който бил много ентусиазиран от Окинаванското изкуство. През 1922 доктор Jano Kano, създател на японския боен стил Джудо, поканил Фунакоши да направи демонстрация в прочутото Kodokan Dojo и да остане да преподава карате в Япония. Това поръчителство било ключово за създаване на основи за карате в Япония. Като окинаванско "селско изкуство", каратето би било презряно, ако я е нямало подкрепата на толкова "страшен" майстор на бойните изкуства като Kano. (Maliszewski, 1992)
Днес в Япония има 4 главни стила карате-до: Goju-ryu, Shito-ryu, Shotokan и Wado-ryu.
Goju-ryu - се развило от Naha-te, популярността му се дължи на успеха на Kanryo Higaonna (1853-1915). Higaonna отворил dojo в Naha, използвайки 8-те форми донесени от Китай. Неговият най-добър ученик Chojun Miyagi (1888-1953) по-късно през 1930 основал Goju-ryu - 'твърд мек път'. Стилът наблягал на гъвкави кръгообразни блокове свързани в последователност с бързи и силни контра атаки.
Shito-ryu - било създадено от Kenwa Mabuni (1889-1952) през 1928 и било едновременно повлияно от Naha-te и Shuri-te. Името Shito произлиза от символите на имената на учителите на Mabuni - Ankoh Itosu и Kanryo Higaonna. Учението Shito-ryu изплзва голям брой от кати, около 50, и се характеризира с ударение върху силата при изпълнение на техниките.
Shotokan - било създадено от Gichin Funakoshi (1868-1957) през 1938 в Токио. Funakoshi е смятан за създателя на модерното карате. Роден в Окинава, той започнал да тренира карате при един от най-големите окинавански майстори - Yasutsune Azato. Той първил представил карате на Токио. През 1936 на около 70 годишна възраст отй отворил собствено dojo. То било наречено Shotokan, негов псевдоним, с който подписвал стиховете, които е пишел в малдостта си. Shotokan Karate се характеризира с силни лиенйни техники и дълбоки, стабилни стойки.
Wado-ryu - 'път на хармонията' e създадено през 1939 като комбинация от jujitsu и карате от Hienori Otsuka, обучаван от Gichin Funakoshi. Този стил карате комбинира основни движения от jujitsu с техники на отбягване, наблягайки на "мекотата" и пътя на хармонията и душевната дисциплина.
Източник: www.natkd.com
Превод: NamelessOne
П.С. Ако сте стигнали чак дотук, се надявам, че ви е било интересно
