Нац. парк Странджа
СТРАНДЖА
Странджанският масив е разположен в югоизточната част на Балканския полуостров с площ около 10 000 кв.км. Формата на планината наподобява неправилен триъгълник, чийто връх опира на Босфора, а основата – на Бургаския залив, Мандренското езеро и Дервентските възвишения. Странджа се намира на територията на две държави – България и Турция. Най-високият връх – Махиада (1031 м н.в.) попада в турската част на планината. В българската територия се открояват две планински била – Резовското, с връх Голямо Градище (709 м н.в.) и Босненското, с връх Голямата Папия (501 м н.в.). Преди 60 млн. години този масив е бил действащ вулкан. Погледната отгоре, Странджа прилича на развълнувано зелено море. Природата е ваяла с векове релефа на планината. Въпреки малката надморска височина той е силно разчленен и атрактивен. Характерни за него са заоблени била, стръмните и врязани на места ждрелоподобни, речни долини. Многобройните пещери със своите разклонени галерии подобно на приказен лабиринт оформят един непознат и причудлив подземен свят.
Основни речни артерии са Велека и Резвая. Извират от турската част на Странджа и навлизат в България с красиви проломи. Дължината на Велека е 147 км, като по-важни нейни притоци са Младежка, Мечи дол, Дяволски дол и Еленица. Горите при устието често биват заливани от пролетни води и образуват влажна зона с лонгозен характер, ценен дом за много растителни и животински видове. Дължината на Резовска е 112 км, а по-важните й притоци в българска територия са Делийска и Дълбокият дол.
Своеобразното географско разположение на планината в близост до три морета – Черно, Мраморно и Егейско , формират климата й като топъл и мек, с висока влажност . Зимата тук е къса и топла , а есенно-зимните валежи са изобилни. В биоклиматично отношение планината разполага със значителни ресурси за климатолечение.
Голямото растително богатство на планината я отличава от европейските растителни формации и приближава до понтийско-евксинската растителност на Кавказ и Иранското Прикаспие. От 700 растителни вида, вписани в Червената книга на България, повече от 70 се срещат само в Странджа. Сред тях са странджанската зеленика, кримски чай, странджански дъб,източен лопух, пясъчна лилия, мокреш, блатно кокиче, кукрек, жълта водна роза, водна лилия и др. Растителните видове се групират в следните съобщества: прибрежни гори, източно-букови и горунови формации, източно-букови формации, ксеротермични дъбови гори, останки от маквиси и гариги. Години наред българските учени правят опити за култивиране по течението на реките на южни култури – бамбук, райска ябълка, мандарини, лимон, синап.
В животинския свят на Странджа участват представители на европейската и малоазиатската фауна. Редица животински видове са вписани в Червената книга на България, а тюленът монах (в пещерите край Маслен нос) и в световната. От бозайниците се срещат 261 вида , 261 вида птици, 30 вида земноводни, 97 вида безгръбначни, 12 реликтни, над 40 вида риби. Над Странджа преминава големият прелетен път на птиците, известен от античността като Via Pontika. Планината е останала едно от последните убежища на малкия креслив орел и египетския лешояд, а скалните орли само тук гнездят по дърветата. Допреди 300 години планината е била обитавана от мечката, а рисът еизчезнал в началото на ХХ век.
(защитени животински видове)
За да бъдат съхранени неповторимите природни и културни дадености на Странджа и свързаните с тях традиции и поминък, през 1995 г. е създаден едноименният Природен парк. Тази най-голяма защитена територия в България е една от най-ценните и екзотични европейски защитени територии. Разположена е на площ от 1161 кв.км, като обхваща Централна българска Странджа с излаз на Черно море (между г.Царево и с. Резово). Паркът включва пет резервата: най-старият български резерват “Силкосия” (1933г.), “Витаново”, “Тисовица”, “Средока” и “Лопушна”, който е част от световната мрежа биосферни резервати “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
/ info
http://parkstrandja.hit.bg/
http://www2.burglib.org/modules/news/pr ... storyid=34
//
Вчера, 26, имаше протест пред НДК против незаконните строежи на територията на парка. За този пореден ужас на строителния произвол в България, може да разберете ТУК и също така да подкрепите с интернет-подписката делото. Моля не спамете. Нека защитим парка по честен начин.
Във връзка с протеста - сори, че не ви казах по-рано, но и аз твърде късно разбрах. Тук ще намерите клипчета с лошо качество от събитието -
http://sayanmk.bgshare.com/2007_06_26_ndk_stranja.rar
БТВ, Мсат и ВТК снимаха, надявам се да се предаде и по новините.