И аз се интерсувам от същото.

Както винаги, когато аз се включвам, темата е поумряла, ма нищо де
Учи се литература, разни политически и икономически предмети, история, няколко социологически предмета, етнография...
За заминаване в Япония има доста шансове - дали за една година като чуждестранен студент по време на следването, дали за специализация или магистратура след 4-ти курс - който иска и учи, заминава. Въпросът с реализацията е малко по-деликатен - в България можеш да преподаваш японски в университета евентуално срещу минимално заплащане като хоноруван преподавател, в малкото училища с японски език, в някоя частна школа или като частен учител. Можеш да станеш гид и да развеждаш японци. С преводи работата е малко. Можеш да запишеш магистратура, която да няма нищо общо с японския, че да си изкарваш хляба с нещо друго. Можеш да заминеш за Япония и да дириш реализация там - като учен или като служител във фирма (много често с превод). Можеш да заминеш и за някъде другаде и там да се мъчиш - макар че примерно чух за Франция, че и французите трудно си намират работа с практически японски, просто защото има много японци, които живеят във Франция, и наемат тях. Поне в България японците са ни малко и такъв проблем засега нямаме ;Д

ПС Това за посолството звучи малко нереално Назначат ли те в посолството тук, нема мърдане от позицията, а и не ми се вярва заплатите да са кой знае какви.

"С преводи работата е малко", мисля, че е леко неточно. Дори още докато си студент можеш и имаш право да превеждаш за различни вестници и списания, а парите, които се изкарват не са малко, особено при условие, че си достатъчно добър, за да не отделяш много от времето си. Тематиката е свободна, повечето пъти. Ако преведеш някой и друг откас от някаква японска литература, примерно, направо не знам... Ще те боготворят!ｗｗ

P.S.: killua, това най-вероятно е чисто съвпадение, особено като се има предвид, че въпросът беше заданен към някой от японистите в СУ. Надали някой друг може да отговори вместо вас?

P.S.#2: Добрите японисти винаги ще си намерят работа. Повечето фирми ще гледат освен сертификата ти (JLPT, да кажем), така и истинските ти знания (които са си по-важни). А и току-виж някой станал професор, най-накрая, че си нямаме...

Определено е много мъчно да пробуташ с такава спец. тук в България. Но може да се съгласиш и на учителските заплати както някой споменапо горе. Според мен много по изгодно ще е ако търся реализация с тази спец. да е някъде навън по чужбина.

Извинявай, просто не разбрах добре... кое е чисто съвпадение?
А за преводите - със сигурност не е много работата Не забравяй, че най-популярния японски автор в момента (за незапознатите - Мураками Харуки) го превеждат от английски! Защото преводите от японски са много по-скъпи (нещо ми се върти в главата, че стандартно е 30 лева на страница, но не съм съвсем сигурна ) Аз просто исках да кажа, че работата с преводи е достатъчно малко, че да не можеш да се изхранваш от нея. Говоря за писмени преводи (най-вече някакви технически, документи и пр.) основно, но ги има и симултанните и консекутивни преводи, разбира се. Да превеждаш художествена литература обаче, е сложно нещо - трябва да намериш издателство, което е готово да я публикува (там имаше някакво кандидатстване към Японската фондация или от сорта - ако книгата е достатъчно значима според тях, те ще финансират издаването й)...

Отговор на горния въпрос: чисто съвпадение е това, че темата пак е била поумряла.

Ами, ще ти кажа изцяло подробностите, когато в близкия месец ми поместят няколко превода на 星新一 (Хоши Шиничи). Иначе превеждането на художествена литература си е забавно, според мен. Тъкмо можеш да се упражняваш ＾＾

Който реално го интересува специалността да се разцъка по сайтовете на университетите - там ви е и цялото инфо, което ви трябва. Без да се обиждате, супер тъпо е да вземеш решение за бъдещето си на базата на няколко реда от съфорумец, особено тая година - много промени станаха. "После има ли работа, мрънмрън--", ми има ... за способните и амбициозните специално говоря. Братовчед ми завърши, отиде в Япония и си има фирма там, вървят му нещата, но той се скъсва от бачкане - и сега, и докато следваше. Разберете просто че сама по себе си една специалност нищо не прави, всичко зависи от упорството и труда ви.

*Rory*, напълно съм съгласен. Това, което си написал накрая, не се отнася само за японски, а за живота като цяло. Айде, честита нова година.

и аз точно от това се интересувам защото съм се запътила на там (имам мн време но....)

Програмата мисля, че я имаше в сайта на СУ, поразтърсете се...

Хайде и аз да направя малко реклама на японистиката, в моя случай, франкфуртската такава.

Ще имате японски три пъти седмично, веднъж с Кимура-сенсей, който ще подскача наоколо и ще заявява, че е хентай-сенсей, ще ви задава въпроси, докато се опитвате да довършите мизерния си обяд, 10 минути преди началото на часа, ще ви подиграва на всяка грешка с "Watashiwa Amerikajin deeeeees" или "Watashiwa gaijin deeeeees.", ще разиграва сцени от японския бит, ще се превъплащава в лигаво момиченце, влюбена девойка и супер-герой, а след 2 часа с него ще се нуждаете от поне 8 часа тишина, за да ви мине главоболието. После ще идва вторника, когато Саватари-сенсей, мъничка, порцеланова, красива, сладка, чаровна, ще ви кара да четете, а вие няма да можете да откъснете поглед от мъничките й крачета и малкото носле. Ако имате късмет, ще ви изпее песен, с която да научите как се спрягат глаголите, любовта на японците към караокетата е всепризната, на нея поне й се удава. След нея ще поспите по история, защото няма как да следите този порой от несвързани факти и безсмислени канджи на исторически личности, освен ако не четет божествения Тотман вкъщи, ама той е по-скучен и от това, тъй че лека нощ... В сряда ще починете добре (тоест най-вероятно цял ден ще се готвите за четвъртък) и на следващия ден ще пребъдете с доцент Волдеринг, по прякор Волдемор. Ако пристигнете рано в залата, ще се насладите на нова порция хумор, която доцентът е изкопал от бездънната пропаст на глупостта, на име Интернет. Ще се смеете на хесенски, на Буш, на баварски, и тъкмо, когато е най-хубаво, ще пристъпите към канджи-тестът. Волдеринг ще си пусне поредната безбожно добре направена презентация и на белия екран ще се появи нещо с много чертички, Волдеринг ще ви посочи с думите "Vielen Dank, dass Sie sich gemeldet haben.", въпреки че упорито сте избягвали погледа му и ще трябва да го прочетете. Може пък и да успеете. Ако и да не успеете, то постарайте се да го запишете някъде, защото после идва писмената част, когато ще трябва да напишете на проклетата хартия на квадратчета, кояо винаги е дефицит, всичко това, което сега сте чели, като го виждате написано с латински букви на стената. Мхм, добре че сте си записали всичко, ако ли не - съседът 100% ще е написал. Препишете, всички го правят, посъветвайте се насам-натам, питайте тайванецът какво е китайското чете на дете и когато той ви каже, че е "дзъ" се сетете, че то може и да се нарича китайско четене, но всъщност е японския вариант на китайското четене и никой китаец или тайванец не може да ви помогне тук. В интерес на истината, четенето е "дай", прилича си малко, нали? Накрая предайте в прекрасната кожена папка на Волдеринг и се молете този път той да ни ви загуби теста. И сега марш към кулата. Кулата на Саурон, маймунската кула, недовършения небостъргач или най-грозната сграда във Франкфурт, все тая, там имате Landeskunde, където в зависимост от сезона ще научите безумно интересни факти за политическия живот в Япония, икономиката, религията, корейските малцинства. След 40 минутна презентация на преподавателката и на няколко от скъпите ви състуденти (Йен-та в костюм например си е интересна гледка) ще ви се спи до смърт, но тогава тя ще се смили и ще пусне документален филм. От него може да научите нещо интересно, например, че някои будистки монаси вървят всяка нощ 40 километра в продължение на 1000 нощи или пък, че има роботи-свещеници,които се молят, че кандидатите за депутати киснат в най-големия дъжд наулицата и молят хората да гласуват за тях, а хората тотално не им обръщат внимание, и други такива екзистенциалности. За щастие вече ще е четвъртък следобед, тоест ред вас са 3 дена, в които можете да мързелувате...глупости! Имате нови два урока за подготвяне за другата седмица, тоест към 100 нови думи, толкова канджита, нова странна и тъпа граматика, нови упражнения за правене, блах... весел канджи-уикенд ще си пожелаете с останалите, макар че знаете, че в неделя ще се съберете на едно и ще обсъждате съдбата си с ирония, ще ядете ориз и ще гледате филми, само и само да избягате от черно-бялата реалност на Japanologie-studium-a, един от най-трудните и необвързващи с гарантиран финансов успех накрая. Често ще чувате, че някои са успели да го научат тоя език и сега печелят луди пари, но от часовете по ландескунде ще знаете, че те нямат повече от 8 дена отпуска на година. Тайно ще се надявате да не ви се случи и на вас това.

Всъщност тайно се надявам да има ентусиасти, които догодина да са ми зайци. Но все пак, нека са подготвени. Психически.

Еее супер. Това никак не ме стряска. Ще се пробвам чак след 4 години , но все пак не си мисля, че японският език се учи сам. Труден е и трябва учене(както във всеки език). Много хубаво си го написала

(Малко встрани от темата):
Galadriel, трябва да се пробваш да напишеш някоя книга. Веднъж бях чел и част от blog-а ти, по някаква случайност, та си мисля, че определено имаш дарбата.

(По темата):
Аз едно не разбрах много-много. Самата специалност само японски ли е? Останах с някакво малко по-различно впечатление. Не че ще ходя там (и немският определено не ми е от най-силните), но ми е интересно.

Е това вече ме отказа окончателно. Бъхтиш се 4 години като откачен, а накрая на късмет - я удариш парите, я ядеш ориз някъде и проклинаш дните в които си записал тази специалност - направо трагично.

Специалността ми се нарича Japanologie, чиста проба японистика, така че не учим само езика (то голямото учене на език, дето пада ^^), а и странознание и история, поне първия семестър. Да доживея втория, да видя тогава с какви глупости ще ни занимават. =)