Въпрос на вкус. И за алкохола, и за книгата.

Децата в училище гледат и четат в пъти по-гнусни работи. А и къде пише, че книгата е за деца?

Моментът с вилата всъщност беше най-неразтегленият и нормален, по мое мнение. А сцената с мъжемразките беше много готина ирония към всички диви феминистки, и служеше за да разкрие образа на Ошима-сан.

Вярно е, че само Кафка и Накада израстват, но поне според мен го правя пълноценно.

Аз специално прочетох книгата за 6 часа, разделени в два дни.

Абе, дечковци, какво претендирате, че разбирате от стила на писателя, като го четете на български в превод от английския превод? Айде стига глупости.

"Кафка на плажа" я четох първо на български и си казах, ебати бозата. Като мина време да я забравя подобаващо, се заех на английски. Пак не мога да кажа, че я разбрах напълно, но звучеше по съвсем друг начин. "South of the border, west of the sun" е единствената негова, която ми е допаднала, защото беше реалистична и показателна за мъжката психика. "Dance, dance, dance" я оставих на средата, защото фантастиката ми дойде в мночко, ще я прочета отново един ден. "Спутник, моя любов" - само на български съм я чела и не ми хареса. Имам чувството, че докато не ги прочета на японски, няма да ги оценя напълно.

Но вдъхновена от дискусията тук, взех "Norwegian wood" със записки на преводача отзад и бях очарована. Макар и съвсем малко, но успях да хвърля поглед към изказа на Мураками в чистия му вид. "Norwegian wood" засега е първата му книга, която ме кара да плача. Причината да е толкова харесвана, според мен, е че забива пръст в раната на всички самотни хора, люшкащи се от връзка във връзка, и макар и донякъде чисто японска, историята докосва всякакви хора, които че чувстват идентично като главния герой.

Точно тази я бях чел в оригинал на японски и най-малко ми хареса, честно казано. Това кой какво разбира (или си въобразява, че прави) е отделен въпрос. Имам десетки причини тази книга да не я харесвам, но ще спомена само тази, която бие най-много на очи, още от началото... И той си спомняше ли, спомняше

Нещото, което ми харесва в книгите на Мураками Харуки е простотата на изказа му. Сюрлеализмът му остава почти неразбран за мен. Същото се отнася и за реалността, която Мураками описва. Япония през 70-те ми е непозната, но ме вълнува и предполагам, че имено това е основната причина, поради която книгите на Мураками ми харесват.

Окей, ще го напиша с големи букви - НЕ ЧЕТЕТЕ МУРАКАМИ ХАРУКИ НА БЪЛГАРСКИ.

Всеки нормален преводач ще ви каже, че прескачането на превода, т.е. превеждането от японски на английски и английски на български ефективно унищожава всяка художествена литература. Това, че са се стиснали от българското издателство да платят повече за превода, здраве. Книгите му могат да се намерят в по-големите издателства, и въпреки че са по 16 лева (средно), пак са по-евтини отколкото примерно тук при мен в Англия.

А стига да имате възможност, разбира се, четенето в оригинал също променя нещата.

Големи цензури сте се извъдили всичките . Вярно е, че един автор е най-добре да го четеш на собствения му език, но не съм запознат дотолкова добре с японския.

Хайде спомени я де. Какво като "той си спомняше ли, спомняше"? Нали все по някакъв начин трябва да започне книгата. Това, че накрая книгата не свърши там, където започна, ме озадачи малко, но айде, нека избяга от канона, все пак е Мураками. Но наистина искам да изброиш причините, по които не я харесваш. В никакъв случай не се заяждам, защото и аз не съм убедена, че ми хареса, но ме докосна някак, а напоследък малко книги го правят.

Трудно бих се обидил от такова нещо, така че не се притеснявай. Ами, причините ми са горе-долу следните:

(SPOILER ALERT)

1. Това, което вече веднъж споменах - действието се развива в миналото, което главният герой си спомня не мога да кажа колко страници, но бяха МНОГО, а през това време пътниците все още слизаха от самолета... Как пък ще стане...? Въпросната начална сцена беше точно 5 страници, ако не се лъжа. Съвсем спокойно този момент можеше да го пропусне и да продължи нататък. Щеше да ми звучи неколкократно пъти по-естествено и недразнещо.

2. Вярно, още в началото (пак във въпросните 5 страници) разбираш защо книгата се казва именно ノルウェイの森 ,въпросната песен, която определено не бих сложил за заглавие на книга, при условие, че действието беше съвсем различно, но него можеше да го сложи съвсем спокойно и по-късно. Защо ли? Защото ако Гандалф директно казваше на Фродо "Мордор... Саурон... пръстен... върви и унищожи..." още от самото начало, за каква книга щеше да става въпрос? Обяснението на заглавието трябва да бъде вмъкнато плавно или да е поставено по такъв начин, че единствено след като я прочетеш, да се досетиш защо е такова.

3. Развитието на действието... Наистина спомените са нещо хаотично, но това е книга! Започвам да чета как той се разкарва с бившето си гадже (прости ми, не помня имената, защото не ми беше интересно) и тя обяснява за някакъв си бездънен кладенец. Почва с всякакви подробности да ти го обяснява и ти си мислиш, че действително действието ще продължи там, но пак не позна - няма такова нещо. Тъкмо както сцената не е на никъде и въобще няма никакъв завършек, изведнъж... дойде следващата глава - главният герой изведнъж влиза в общежитието на какъв-там-беше университет! Какво!? Първият път си мислех, че съм пропуснал някоя страница, но не, наистина беше така. Това беше продължението! Търпеливо продължих да чета... Излишно е да казвам, че 3-тата глава отново нямаше нищо общо с 2-рата и отново всяйчески се мъчех да направя връзка между двете. Връзка, за съжаление, нямаше... И така до края на книгата. Действието скачаше от бъдеще към минало както си искаше просто... Както чета за приятеля на главния герой, отново се сменя сцената и той вече се мести в Токио, като преди това къса с другата си бивша приятелка (те кога тръгнаха, че се разделиха?)... WTF?!

4. Имам чувството, че Мураками се стреми във всяка своя книга да представя герои, които са кой от кой по-Зле (неслучайно е с главна буква)! Тази книга също не изостава назад в това отношение. Вярно, хубаво е да показваш и тежката действителност (т.е., че повечето хора са отрепки), но такива просто нямааа! Главния герой просто го мразех... Хората тип "ъъъ... ъъъ... ъъъ...", които през целия си живот (в случая до края на книгата) се чудят какво да правят, са пълни бастуни. Защо трябва да чета за такъв човек? Може би целта на автора е била винаги да ми покаже какъв НЕ ТРЯБВА да бъда или какво...? Но това, разбира се, не е всичко. Останалите бяха абсолютно същите. Бившето му гадже, която "колко много се страхуваше да не я забрави", приятелят му, който спеше с всяка втора (тоя най-много му се дразнех), и т.н... Единственият свестен, според мен, герой умря след участие от 3-4 страници. Защото смятам, че именно този ставаше? Защото той беше единственият, който имаше дар (да общува), но не го използваше с лоши намерения, съдейки по факта, че го използваше само за негови хора, за разлика от преди малко споменатия експонат. Т.е., някога в миналото е получил някакво просветление, че именно така трябва да постъпва, защото го смята за правилно.

5. Мураками представя абсолютно ненужни неща и обяснения, които съвсем спокойно може да пропусне. Как може за онзи, който умря да напише 3-4 страници, а за съквартиранта му, който реално беше абсолютно пренебрегнат от всеки, сигурно едно 20. Кой го интересуваше, че си лепи плакати на еди-кой-си канал!? Вярно, опитва се да акцентира, че е чудак, но просто беше прекалил, ама много... Има много ненужни приказки, които си разменяха през цялото време, които толкова много ме дразнеха, че си не е истина. Както и преди споменах, това е blog! (не че имам нещо против тях, но в книга...). Да не пропуснем и факта, че главния герой подражавайки на гореспоменатия "Дон Жуан", се беше спуснал в една безумно дълго обяснение защо мрази сутрините, когато се събужда до непозната... Излишно е да казвам, че героите от началото до края си останаха loser-и.

6. Сюжетът... липсва (което можеш да разбереш още след първите 5 страници)!? Мъчиш се да ми покажеш нещо от живота? Ами, тогава, моля, направи го? Тази книга от самолет да я четеш, беше ясно, че е имала за цел да те научи на нещо, но толкова много fail-ваше, че си не е истина. Чета общи приказки, които са преплетени в две книжки, общо около 600 страници (вече споменах, че по-голямата част са несвързани или безсмислени), но реално дълбокият сюжет липсва? За какво си говорим в момента!?

7. Background-ът обикновено беше никакъв. Замисли се малко. Единствените неща, за които четеш, бяха поля, кафета, общежитие, хотел... Авторът има за цел да ми пише за реални места, които ги има в Япония? Добре, като идея ми допада, но ако ще го правиш, вземи, че смени декора и се съсредоточи не само на помията, нали? (съдейки по стила му на писане, съвсем спокойно мога да заключа, че е тотален песимист и нещо не е добре с главата).

8. Авторът, в манията си да покаже колко "разчупен" стил има, така го завърта, че направо му се чудиш на глупостите... Ако ще вмъква нови елементи в жанра, поне да не ги изтрелва като торпедо в средата на нищото.

9. Изводът и краят... Бях нещо от сорта на... "Аха. Радвам се, че поне свърши. Реално нищо не научих и се чудя защо си прахосах времето, при условие, че всеки един човек е запознат с тези неща. Нищо ново."

10. "Avatar" наистина е смятан за невероятен филм, но това е, защото можеш да го видиш на 3D. В действителност има неколкократно по-яки (определено този не беше кой-знае-какво), но никой няма да приказва за тях, тъй като те са 2D. Или може би отново трябва да натъртя... Те не са 3D! Рекламата е голяма шашма и много хора се подвеждат да приказват, че нещо е яко, макар да са абсолютно наясно, че не е така. Мураками това го използва до краен предел... Смятам го за жалко.

Сигурен съм, че има много други, но числото 10 ми звучеше достатъчно... Мураками е японец. И к'во от туй?

Преди всичко, Iryoku, да знаеш, че много ме изкефи с този пост!

Като цяло обвиняваш Мураками, че е ужасно претенциозен и с мания за оригиналничене, да ти кажа и аз съм убедена в това. Героите му, с изключение на Наката и Кафка от "Кафка на плажа", никога не са ми допадали. От "Norwegian wood" Мидори, жизнерадостната приятелка, ми допадна, основно защото не се самоуби. Към твоите причини, защо Мураками дразни, бих добавила манията му да самоубива героите си. То бива бива джисатсу-та в таз Япония, ама чак толкова ли бе. Друго, което много ме изнерви в книгата беше фактът, с колко жени спа главния герой, въпреки че беше абсолютния Пън. Мда, сексът в книгите на Мураками заслужава да напиша курсова работа за него, но като цяло оставам с кофти впечатлението, че всеки смотаняк ще намери смотанячка, с която да спи, а ако тя е в цикъл, ще свърши след един handjob, за който ще си спомня цяла книга после. И задължително трябва да има лесбийска сцена.

Предвид цялостния боклук, който модерното изкуство представлява, Мураками е логична част от него. Заемайки се с негова книга, човек знае, че ще е разчупена и нестандартна. Просто сега е модерно да се пишат такива псевдо-оригинални бози.

Да те научи на нещо една книга...не съм сигурна, че това е целта й. Да се замислиш за нещо, да погледнеш на света по различен начин - това по-скоро. В "Norwegian wood" имаше само 2 момента, които ми допаднаха, единият беше репликата "Girls have their period, boys masturbate.", а другият беше краят: "Къде съм? Не знам. Но наоколо има ужасно много хора." Тогава за пръв и последен път се почувствах малко като главния герой. Ама тва бяха последните редове. През останалото време исках да му извия врата, както и на автора, който така и не изясни защо най-добрия му приятел се е самоубил и каква беше логиката на самоубийството на сестрата на Наоко (била най-добрата ученичка, бла-бла, обесила се. Защо??? Така и не стана ясно.).

Мерси. Много се радвам, че има някой непредубеден, свободно мислещ човек тук (и не става въпрос само защото сме на едно мнение по някои въпроси) ^^

Не знам как съм пропуснал и тези моменти. Много добри засечки добавяш.

Мураками може би си мисли, че като убива героите и е един вид по-неочаквано, като във филмите...? Иначе 自殺-то си го има бая. Пътуваш си във влака и вече до такава степен свикваш с това нещо, че се дразниш, когато влакът ти спре заради "поредния труп". Това със сестрата на Наоко (верно, че така се казваше) може би е било точно, защото е била такава, но нямаше някакъв основен hint, така че за пореден път се удивлявам на автора в недобрия смисъл на думата.

За целта на книгата... просто аз така я приемам. От малък са ми казвали, че ако чета много книги, ще ми помогне за в бъдеще. Anyway, независимо как се интерпретира, книгите на Мураками не са от онези, които остават дълго време в съзнанието ти, защото страшно много неща им куцат. Неслучайно една огромна част японци не ги харесват.

Псевдо-оригинална боза... Ще го запомня

С което е най-нереалистичния персонаж на Мураками, евър.

аз сега чета Кафка на плажа. харесва ми, че езикът е простичък (поне английският превод е такъв).
Онзи ден си седях в парка и четох. Като се замислих над прочетеното досега...много странно ми дойде. Има моменти, които са толкова клиширани и банални, че няма накъде. След това пък идват странните действия или красиви диалози/монолози и няма просто как да оставиш книгата. Може би и заради това ми допада общо взето^^
радва ме, че е и странно всички...говорещи котки, камъни, Ошима <3
а относно за секс сцените...еми аз толкова съм привикнала с Кинг и неговите описания, че това не ми направи даже впечатление ;D

Я да поразлаем малко кучетата

Някой може ли да сподели някакви отзиви за последната му книга - 1Q84?
Попадала ли е на някого (било то на jp или en)?

Прочетох "Спутник" за няколко дена - четох книжката преди лягане по малко.
Разпускаща с простотата си и с непровокативното съдържание/изложение.
Честно казано - хареса ми. Обаче, втори път не бих я прочел - помня доста добре какво се случваше.
Таа, за мен книжката имаше чар точно в това - че е "леко" написана, неангажираща, разпускаща.

Хванах "Норвежка гора"... и се измъчих докато не се отказах на средата на книгата. Просто ми беше безинтересно, а и започнах да предвиждам какви ще са действията на героите (Мураками описва хора [все пак] и след книга и половина... някой действия направо крещят "ще се случииим"). Едва ли ще прочета друга негова книга, освен ако не започне да пише speculative fiction xD

***
Фен съм на Азимов, Лукяненко, Стругацки, та това може да обясни възгледите ми в/у Мураками - просто бе едно допиране до съвършено различен стил на писане и водене на история. Но до тук.

Един от любимците ми