Ма никой не ти гарантира, че японците, които слушаш говорят правилно >< Но това е най-малкия проблем. Къде по-трудно е да научиш лексиката и граматиката пък ако произношението ти не е перфектно...все ще можеш да се разбереш с японците.

Не бих казал, че звука, който произнасят е "у"....по-скоро е глухо "ъ"

Примерно кратките форми на да и не - うん/ううん не се произнасят точно "ун" и "уун" а като "ън" и "ъън" като при първото ударението е на "ъ" а при второто има леко падане при второто "ъ"
С писмени обяснения не става, само яко практика на езика слушане и японци, и това е.

Основното, което трябва да знаят тези, които не учат езика, е че не всички звуци, с които сме свикнали ние в бг език се произнасят по абсолютно същия начин на японски (това важи и за другите езици разбира се). Всички знаете, че "л" буквата на български се произнася по различен начин от различните хора. Някои го произнасят като "лъ" (което е правилното според мен) други го произнасят като "уъ"

Примера с японския, който мога да дам е думата "субете" すべて. Първата буква е "су" но това не значи, че думата се произнася като "сУбете". Чувал съм хора да го произнасят така и звучи гадно. Правилното произношение на японски е нещо като "сбете" или "субете" с много слято и глухо "у" което спокойно звучи и като "ъ"

Наблягането на "у" при "десУ" го правят предимно жените.

Да между другото това е важно да се отбележи, че има сериозни разлики в речта между мъжете и жените. Много сериозни. Наскоро го обсъждахме това по социо-лингвистика и ще ги изровя част от нещата ако на някой му е интересно?

Апропо, в българския съществуват като четения на буквата Л както уъ, така лъ...

Маркери за идентичност по пол: взаимоотнешения пол-език: 1 от най-дискутираните теми, най-интензивно изследване сфера японскита СЛ. Разлики, базирани на пола могат да се наблюдават още 704-1092 г в Хейанската литература. На жените забрана да пишат с китайски йероглифи. След т. нар. “модернизация” жените смятани неравни с мъжа, плод на хилядолетна патриархална култура – участие в политичесикя живот, образование. Китайските йероглифи – най-високо равнище комуникация. По този начин бариера за участие в по-високите равнища на интелектуален живот, което не им е попречило. В императорския дворец – богата интелектуална среда, в която участват придворните дами. Мъжете и жените принадлежат на различни сфери на социалния живот, включително в интелектуален план, особено слино във висши класи Япония. Мъжете и жениет уравнявани в селската класа, социалните различия преодолявани от трудностите на социалния живот. Аристократите, самурайската класа: високсо равнище потребление. Средновековното японско общество създава условия за тези различия. Самурайство: 4те типа жена: съпруга (жена за децата), държанки, жена за душата (гейшата), жена за тялото (ояган?). Система на майората: само най-големият син на официалната съпруга има право да наследи всичко. Самурайството: консервативни черти и динамика. Младши синове не наследяват нищо => социална динамика (интеллигенция, воини).
В аристокрацията ІІ ½ 40те години официално декапсулирана, отречена. Там се запазва подчинено отношение на жените. Котоуадза: “Оннауа оннадоуши.” Жените при жените.
По-нисшите (феодали, ранно буржозно общество) по-егалитарни възгледи (няма йерархия, понеже патриархални общества. В тях жената на почит, когато е майка и на определена възраст, може дори да задава тона в семейството, обществото. Рязко различие мъже-жени ролево, писмена комуникация продължава и до днес, но класи в основата на обществото по-егалитарно виждане, социални условия на живота ви карат да сте другари. Висши кръгове, мъжът има всичко, жената – нищо, от там си позволява да исак да я държи в подчинение. Патриархален тип общество, все пак жената ограничавана в рамки, табута. В мюсюлмански общества и сега.
В Япония до ІІ СВ и до днес на жената по-нисък социалне статус, очаква се да демонстрира подчинено отношение към мъжа, независимо дали собствения или от обкръжението. Това се демонстрира чрез използване на хоноратив, по-дълбоки поклони, ходи не редом, а зад съпруга си на публични места и 1000-и др. начини.
Обяснение съвременните лингвисти поведение жените в Япония, която е по-вежлива в езиково отношение от мъжете, не само да се основава на понятието за полово различие, нисък статус на жената, но и ролево значение – определена роля, която играе жената. Не е прието жената да говори грубо ( и в нашата страна) Според ролевата функция не се смята за добър тон. Яок тя възприеме груб тон, оголва защита, може да стане обект на такъв груб тон. Вежливият тон – защита. Също от жените се очаква по-декоративни в облеклото, езика (емоция). Изключително вежливият език на японките символизира женствеността им. Всяко общество половете обект даденост, своята полова символизация. Жените носят украшения, мъжете с украшения – девиантно поведение, унисекс поведение.
Немалко автори в Япония и чужбина смятат, че сексуалността играе ролева функция, отколкото конкретен израз на личностна демонстрация.
На лингвистично равнище се проявява по различен начин. І фонетично равнище: високи тонове – женственост, вежливост. Японските жени съзнателно се възпитават да възприемат фалцет, мъжете нисък тон. Често (традиционно в Източна Азия, особено в Япония). Тонът, с който говорят европейките и американките е с една октава по-нисък от на японките. Ниският тон е мъжествен и в нашата, западна култура. Японската традиция повелява японските жени да имат по-голяма отвореност, придихателност за придаване оптимистично държане, откритост. (по телефона, в магазина, специално обучават служителките да говорят с ентусиазъм, сякаш само теб очакват)
В мъжкия език: по-ниски тонове, теишисеи – по-нисък комуникативен профил – да не говори много. Типично мъжки професии: рикиши, оодзумо, интервю по телевизията н еказва нищо, само “н” – символ на мъжественост. Традиция и у нас подобна. Много приказки, характерни за жените. Но сега професиите налагат комуникативност. Типични консервативен тип политици: неразговорливи (70-80те г) Коидзуми, Накасоне Ясухиро (усмивки, английски език). Дори и сега има скъп на думи, усмивки, маската на Буда.
Друго важно: носовката “н”, леко съскане като заключителен звук за мъжете. На граматическо равнище жените повече вежливи форми, тенденция за груби форми в мъжката ерч не само към семейстов, близки, приятели, деца, но и към непознати, предпочитат заповедни форми: икоу! (жени: икимашоу) И различни завършващи частици, които се свързват с положителна идентификация: мъжете: дзо, жените: не. Не се смятат нито мъжки, нито женски, но традиционно използването им определено свързано с пола. Не се използва във всички ситуации. Зависи от участниците в комуникацията и конкретната ситуация. В голяма част от разговорите си предпочитат неутрален стил. Японска студентка с майка за кимоно: женски език, но на изпит: неутрален стил пред професора. Завършваща част: жена: сугойне, мъж: суге! Жена: йо, кашира, не, мъж: дзо, кана.
Японска баба с други жени, но вкъщи едва ли не мъжка реч => социална позиция в дома.
Тенденция от последните години (не от скоро) млади мъже реминизация на езика. Докато млад по-вежлив, но с годините към груби форми. Социалното узрязване при японеца по-късно, отколкото в Източна Европа, Западна Европа. Японските мъже напоследък женски форми, когато говорят с децата си. Промени социалната обстановка, трансформиране на ценностите. По-голяма роля, принципно мъжът никога не се е грижил за децата. Последните 20-30 г все по-често свободно време с жена, деца, отколкото с колеги, търсене услуги проститутки. Полова диференциация най-явна с личните местоимения жени: аташи, атакуши, мъже: боку, оре за самоидентификация. Адресат жени: кими само с монго близки мъже, дори за хора извън близкия кръг. Омае, кисама – много груби, само за мъжкия език. По същия начин за референтни местоимения. Той за каре от жени, никаго за членове на семейството, високо в социалната йерархия, носи емоционално съдържание от жена, буквално значение “обект на чувства”
Други области на лексикална селекция: избягване на думи с китайски заимствания биноми, триноми, квадраноми йероглифи смятани за много сложни за женсакат реч. Приема се за жената да възприеме такъв стил на говорене, който е хвалебствен. Често префикса о, понякога дори прекалено.
Други характерни неща свързани с пола: езиковото поведение има пряко отношение към правата на говорене. За японските жени ситуация, при която те са с по-нисък комуникационен статус дори от жените, например, сватбени церемонии. Не само булка, но жениет въобще трябва да мълчат. На сватбена церемония речи, но 9/10 от тях думата е на мъжа. Въпрек това в определени ситуации се забранява на жената да говори, за мъжа теишисеи + строго, мрачно лице, съответна поза на тялото: определена стойка, да не се наклонявав една, друга посока, раменете да не са напред. Мъжкият стил на разговор по-директен, женският – не. Жената директни забележки към членовете на семейството, по-скоро децата, даже към съпруга индиректен стил. В японския театър кабуки женски роли от мъже, оннагата: нормално актьорът във всекидневния си живот като публична личност женски стил по телевизията. Японското общество като цяло е авторитарно по отношение налагане на женсак, мъжка роля и ехен израз в речова комуникация, отклоненията могат да водят до социално изключване, не е учудващоо, патриархално общество.
Същаствувавт и други маркери за полова диференциация в Япония: свързани със смеха (параезик), кинезиката ,различните видове смях (женски, мъжки). Кинезика: телодвижения, включително движение на очи, уста, жената (и в България, особено провинцията) когато говори не бива да се виждат зъбите, езикът, отворената уста: често стърчащи кучешки зъбчета, заради тях може би, но най-вече в патриархалното общество определени органи, части ан тялото не бива да се показват: забрадки в България.

Някой знае ли как се изписва Ban Kai на японски? С яроглифи имам предвид