Интервю с треньорка на питбули Тия Мария Торес:
Питбулът обожава децата в Англия преди години са ги използвали като детегледачки.
В България криминалната хроника през ден ни шокира с нахапани от кучета деца и възрастни. Проблемът изглежда сякаш нерешим у нас. В Америка обаче отдавна са открили простичък начин - изграждат центрове за обучение. В един такъв център собственичката Тия Мария Торес е наела за свои помощници бивши затворници. Работата й с над 200 питбула привлича вниманието на гиганта Animal Planet и от 1 юни започна да се излъчва предаването "Питбули и бивши затворници". По този повод централата на Discovery покани "Стандарт" на международна пресконференция с главния герой Тия Мария. В разговора се включи колежката от Сърбия Ивана Иванова и Велеслава Жерева от агенцията, представляваща телевизионните канали у нас.
- Здравей, Тия! Разкажи как започна да дресираш питбули?
- Интересното е, че в центъра всички сме жени. Моите дъщери също работят в него. Нашите методи не са физически. Учим кучетата на добро отношение. Това е като при "дресировка" на мъже - можеш да извлечеш много повече от един мъж, като му говориш мило. В Америка се проведоха много проучвания в затворите, които доказват, че жените надзиратели много по-лесно се справят с мъже затворници. Така е и с животните.
- Кога започна да се занимаваш с това?
- Преди около 17 години. Сега вече съм стара (смее се). Нека да сметна - сега съм на 50, значи започнах на около 33.
- Защо реши да се бориш с общественото мнение, че тази порода е опасна за човека?
- Аз съм около тези кучета вече 17 години. Виждала съм хиляди, така че ако някой трябва да е хапан, това съм аз и екипът ми. А ние не сме атакувани от питбулите. Никога. Има си причина за всяко ухапване. Не че грешката е само в човека. Причините за ухапванията не се крият в лош генетичен код на кучето, нито в неправилното отглеждане от собствениците. Атаките са вследствие на комбинацията им.
- Наистина ли вярваш, че питбулите са безопасни?
- Ако имаш малък пудел и той те атакува, няма особен риск. Но колкото по-голямо е кучето, толкова повече рискът расте. Агресията в природата е нещо нормално. Питбулите са като всички останали големи кучета. Поведението им е комбинация от начина на трениране, средата, от която идват, генетичните заложби и как се отглеждат. Като децата са.
- Тоест питбулите и лабрадорите са еднакво опасни, въпреки че вторите изглеждат мили?
- Преди години лабрадор обезобрази лицето на моята по-малка дъщеря Мария.
- В България черната статистика за нахапани от питбули деца расте главоломно. Можеш ли да посъветваш собствениците им нещо?
- Не знам колко питбула има във вашата страна и колко случаи на ухапвания. Нека приемем, че са 25 на година. Но колко кучета има в цялата страна? Когато разделим едното на другото, се получава много малък процент. Бих ги посъветвалa да ги кастрират. Всичко е от тестостерона. Не знам какви са законите ви, но предполагам, че деца са ухапани, когато кучетата се връзват с верига на двора. Те си изграждат собствена територия и граница, която да не се минава. Така че кастрирайте кучетата и не ги връзвайте на вериги.
- Кои са най-типичните черти на питбулите?
- Те са агресивни. Ако им доведете пудел, ще искат да го убият, вие ще се намесите и ще ви ухапят. Моят съвет е, ако искате питбул, не взимайте у дома друго животно. Много са енергични, така че трябва да се грижите за физиката им. Обичат вниманието и обожават децата. Преди много години в Англия те са били използвани за детегледачи.
- Колко кучета имаш вкъщи? Разкажи за тях?
- Винаги сме имали около 175-200 питбула.
- 200 кучета у дома?
- Не, не у дома. Те са навън, в кучешки колибки. Вкъщи държа от 5 до 10 кучета.
- Само питбули?
- Да, и едно малко кученце. Имам и котки. Много котки, 19, и всичките черни. Но не сме едно голямо щастливо семейство. Не може да пуснеш на двора 10 кучета да си тичат, защото най-вероятно ще се сбият, трудно е да балансираш.
Едното куче се казва Рокет, то е на нашата реклама по телевизията и има 3 крака. На 10 години е. Подготвен е да бъде терапевтично куче - да го водим в болници и да го оставяме да седи при децата там, или пък в домове за стари хора. Мислим да го заведем и в затвор, за да поработи с момчетата там. В момента той е нашата звезда. Другото ни куче е Рино, като rhinoceros (от анг. носорог). Той е моето куче, но съм казала на всеки, че е малко ку-ку, малко луд. И е кривоглед. И него ще го видите в шоуто. Двете ми дъщери си имат френски булдози.
- Защо избра комбинацията провинили се хора с провинили се кучета?
- Веднъж един затворник ми каза, че те се чувстват като питбули. Обществото ги гледа и ги съди под общ знаменател. А те просто са направили грешки в миналото си, когато ги опознаеш, от питбули те се превръщат в котенца. Кучетата от своя страна не се интересуват, че тези момчета са били в затвора. Важното за тях е, че тези мъже ги обичат. Имаме си правила обаче - не наемаме сексуални насилници и мъже, които са наранявали жени и деца.
- Страхувала ли си се някога от куче?
- Който и да ви каже, че не е - лъже.
- Има ли безнадеждно свирепи питбули?
- Имало е случаи, когато виждам, че не може да се помогне, че ще продължат да са лоши с хората - тогава ги приспивам. Случи ми се да ида да взема куче от едно прекрасно семейство, което просто каза, че не го иска, но не ми обясни защо. Вкарах го в камиона си, дори му купих чийзбургер по пътя. Но когато стигнахме и аз трябваше да го изведа от камиона, започна да лае и стана много агресивен. Счупи прозореца на камиона, не ме пусна да вляза. Опитахме се да работим с него, но не се получи. И се наложи да го приспим.
- Хапало ли те е куче?
- Да, но не питбул. Ухапа ме булдог. А по-голямата ми дъщеря беше ухапана от два кокершпаньола. Другата пък от лабрадор. Но това не означава, че ще обвинявам всички лабрадори.
- С какво си се занимавала, преди да станеш треньор на питбули?
- Дресирах животни за филми. Работех с тигри, лъвове, маймуни, мечки. Сега разбирате защо за мен питбулите не са трудност. Живяла съм дълго в Шри Ланка, за да работя там по филми. После се преместих в Дубай.
- За кои филми си работила?
- Любимият ми е "Книга за джунглата", който снимахме в Шри Ланка. Живеехме в джунглата. Моят старт всъщност беше от вълците. Аз дори нямах куче, гледах само вълци. Заради тях бях наета да работя в "Книга за джунглата". После започнах да тренирам тигри, лъвове, маймуни, змии.
- С каква работа не би се справила?
- Няма да съм добра секретарка в офис, защото няма да харесат татуировките ми (смее се).
- Колко татуировки имаш?
- Недостатъчно, искам още. Сега са 4 и всичките са свързани по някакъв начин с кучетата ми.