Когато човек сбърка е нормално да се извини...аз обаче съч голям инат и не го правя.Допоследно мълча или пък (с голям успех) успявам да накарам човека срещу мен да поврва,че той е виновен и той ми дължи извинение За мен да се извиня значи да приема,че съм направил грешка,но нещо просто не ми го позволява...
Та как стои въпроса при Вас?Често ли Ви се налага да се извините,правите ли го или се сърдите....споделете си

Аз се извинявам и за най-малките неща, при положение, че знам, че част от вината за нещо е моя, дори и да не съм направил нещо нередно, просто усещам, че трябва да кажа "Извинявай!" искрено и го правя. Който веднъж не е приел мое извинение, рядко получава повторно такова ...

"Извинявай" е просто дума-контейнер. Няма нищо против да се извиня на който и да е било, щом има желание. Ест- какво мисля вече е съвсем различно. Думите са нещо мн ценно за мен и трябва да се ползват правилно, но едно кухо "извинявай" не носи значението на думата...
Реално рядко ми се налага да се извинявам и съответно рядко го правя, но когато трябва нямам проблеми с честа си в това отношение.
Мислещите си, че изкривявайки всичко през своя макарон запазва доблеста и гордоста им, дълбоко грешат, но всеки е свободен да живее в собствената си заблуда ;]
Като е нещо за което не смятам, че се нуждае чак от извинявай, но все пак нося някаква отговорност по слуая - ползвам само 'прощавай'/'сори' или нещо такова.

Бих казала, че доста често и лесно се извинявам, защото съзнавам, че това което съм направила и казала наистина е наранил човека ...макар че понякога този срещу мен само се прави на наранено и нещасно и потъпкано същество, само и само да ме види как отново и отново се червя и съжалявам -.- Но въпреки това, не мога да си наложа, че трябва да съм коравосърдечна к*чка -.-......

Каква е ползата от извинението след като наречеш някой " Педераст гърбав ". Когато се извиниш МАГИЯТА изчезва и не е интересно. >>
Обикновено знам какво и на кого говоря, за това не ми се налага да го правя поне в 98% от случаите.

How Do You Think

Ми за да не се извиня на някой, той ще трябва да е направил баси брутални гаф

По принцип винаги си държа на моето, че аз съм прав и това си е няма значение колко хора ми го казват че е иначе . Но ако някой ми докаже, че наистина греша за нещо, тогава няма проблеми и ще се извиня. Щом човека си е прав защо не, няма да ми стане нищо нито ще ме заболи, нито ще ме присърби , но трябва да ми докажат че греша. Иначе много се ядосвам когато видя че някой разбира че е сгрешил обаче продължава да маже и да лъже, какво толкова ще стане ако си признае, никои не е безгрешен

Културно е да се извиняваш, когато си допуснал грешка.

Ако не съм прав лесно се извинявам. За жалост, обикновено ми се налага да се извиня въпреки, че съм прав, което мразя, или пък след като съм се извинил на някой, той да се направи, че не ме е чул и да почне "ама ти защо не ми се извини!?"... в такива случаи ми иде да им дам причина да ми търсят извинение...

За да не се впускам и аз в подробни разяснения само ще допълня, че съм напълно съгласен с теб

Абсолютно съгласна. Извинявай е нещо, което е толкова лесно да се каже. Нищо сложно няма в самата дума, а ако е и от сърце става безценна. Но никога не бих се извинила за нещо, което не съм направила/да поясня - нещо, от което ме интересува/ и за нещо, което е незнаничетлно и не става дума за обноски.

Бах мааму, не мисля че се извинявам
Попринцип не ми пука дали някой ще ми се извини или не, следвоателно за мен тази дума няма значение. Попринцип минавам с едно "сори" или в краен случай се черпим с бира (бирата винаги помага)

И за мен важи същото, само че вместо бира ядем шоколад

alucard_itachi`` написа:
Във Форума всички са толкова компетентни ...

не,определено не

....зависи...