често срещано явление в мъгливите зимни дни е носталгията.. особено в навечерието на новата година.. промъква се тихичко - или не чак толкова тихичко - в главата ти и плъзва бавно и неусетно из цялото ти АЗ.. накрая не мислиш за нищо друго, освен за миналото... преразглеждаш пак събитията и хората и се чудиш АКО... или АКО НЕ... или?...
дотук с поетичните изказвания..

кога ви наляга това чувство?
как го определяте?
може ли да е положително усещане?
кои години и моменти ви липсват най-много?
има ли отърване? предпишете своите лични лекове..
може ли да изпитваш носталгия към нещо от настоящето?
защо въобще се появява такова нещо у хората?
и прочее неща... можете да си словоблудствате наволя..


поздрав за dimu-chan, която преди време искаше да пусна някаква моя си темичка... както и за всички мъгла-обичащи баки..

Мъгливите дни са си супер.За носталгията незнам.Не мисля да имам такова чувство

МИ ибкновено по празниците късно вечерта се замислям над някои неща...

Приятно е човек да погледне миналото за да си припомни хубавите мигове както и лошите за да не ги повтаря

Маааааа~
Сенсей, тази тема е точно за мен ^^

Болна ли съм от носталгия? И още как. Това е моята болест, за която не мога да открия лек.
Мисля ли за миналото?All the time.
/me живее в миналото и за миналото....


Не ме напуска xD


Хм, бих казала, че носталгията е основното чувство в скучното стихотворение, озаглавено "За моя живот" и всичките ми екзистенциални търсения са свързани с него...


Зависи, да кажем, че за мен е положително понякога, тъй като моята носталгия е свързана все с хубави отминали моменти и споменът за тях чат-пат поражда не само тъга, а и щастие, че ги е имало ^^


Детството, хората, свързани с този период от живота ми, чувството да си бъда у дома и още нещо ^^


Ми сигурно има, ама аз все още не знам как става номерът xD


Разбира се, че може, но това е възможно само при много сдухани хора / като мен например ^^/... Появават се мисли от рода на "скоро това няма да го има" или "жалко, че еди-какво си няма да продължи много" и т.н.


Е как защо ;п?
Просто човешката природа е такава - на всички /или почти всички/ е присъщо да не харесват настоящето и да си мислят "ех, а колко хубаво си беше едно време". Освен това като нещо ти е било скъпо и го загубиш или някакъв щастлив момент е безвъзвратно отминал, нормално е да си спомняш за него и да се чувстваш гадно, защото няма връщане назад...


Какво друго да кажа - хора, живейте пълноценно и то за настоящето, за да ви е кеф после ^^

Носталгия е някво яко, при мене се проявява от време на време през цялата година.

Хваща ме понякога вечер когато немога да заспя. Мился за those summer nights, за някои купони , за някои преживявания с момичета. Иначе носталгията е хубаво нещо защото те кара да търсиш отново онези хубави моменти по които изпитваш носталгия.

кога ви наляга това чувство?

Знам ли... Май винаги когато съм тъжна. Макар, че има и моменти в които се хващам, че мисля за отминали събития за които по принцип си спомням с приятни чувства. Мога да се забия и да гледам в една точка като теле без да мърдам и да не се появи тази носталгия, докато в друг момент както си вървя по улицата и носталгията да ме налети като гръм от ясно небе.

как го определяте?

Странно. Някак си яко, някак си кофти усещане. Да, особено като се има напредвид и какви са спомените които ни налягат. Сещам се за отминали моменти които ми хващат душичката като в окови и стискат ли стискат...

може ли да е положително усещане?

Може и да може. Не знам. Още не съм го усетила като положително усещане. Дори и хубавите спомени ми носят по някакъв начин болка. Малко или много. Точно заради това, че са отминали.

кои години и моменти ви липсват най-много?
Липсват ми детските години от 1-ви до 7-ми клас, които си спомянм отлично. Иска ми се да се върна в миналото и да поправя някои грешки. Или да пробвам да живея наново. И да видя какво е. Липсва ми и онзи момент от преди няколко месеца. Когато всичко беше толкова миличко, красиво и чисто. Дали ще успея да си върна този момент обаче зависи от мен.

има ли отърване? предпишете своите лични лекове..

Моя личен лек е следния. Давам си сметка какво съм загубила от отминалия момент до настоящето и си правя една реална представа какво мога да спечеля и загубя. Ако има смисъл се заемам със всички сили да разкарам носталгията като върна по мой си начин миналото.
Друг начин е да потърсиш подкрепа. Сред приятели, близки. Важното е някой да те разбере.
(Тук трябва да кажа Яна, Ели и Анта обичам ви, благодарско...)

може ли да изпитваш носталгия към нещо от настоящето?

Мисля че по някакъв странен начин това е възможно. Странни същества сме хората. Започваме да си втълпяваме негативни емоции още преди да се е случило нещо. Самовнушаваме си това и онова и после хоп! кой е виновен за провала...

защо въобще се появява такова нещо у хората?

Появява се за да можем да си дадем реална представа за случващото се около нас, за моментите които изпускаме, шансовете които проваляме без колебания. Пък и нали все на някой трябва да му е гадно^^

Еее викам си я да изкопам някоя стара тема и виж на какво попаднах, то па е и тематично вързана, макар че тъкмо ни пусна мъглата...
Ми в мъгливите дни, за да се спася от носталгията, коет е трудно, залепвам на копютъра с филмчета... И като погледна през прозореца ми е някво празно такова... губи ми времето тая мгла

Реших да изровя тази тема, защото точно сега ме налегна това чуство.
Мамка му.... страшно рядко ми се случва да започна да тъгувам по миналото, но просто е неизбежно. Всеки път като слушам тази песен http://www.youtube.com/watch?v=5o5xItd0Zjk ме удря такава носталгия.
... Първата ми любов, първото ми надрусване, първия ми секс надрусана.... Беше просто .... Всеки път като си пусна тва парче просто очите ми се насълзяват.
А най-ужасното е, че аз спрях ... а той още се друса. Кой знае вече какво е станало с него. Не съм го виждала от много време вече. Чувам разни гадни слухове за него. При това кофти.... Мога да му звънна, но знам, че няма смисъл.
Защото всичко е вече минало.
Мамка му.... Сърцето ме боли от мъка.
Е това е един просто кофти период. Който ще мине. И .... Форума ми е като дневник. Хубаво е да споделяш.

Хм аз изпитах носталгия миналата седмица като навлезе топлата вълна миналата седмица xD Но зимата не мисля, че ми е навявала носталгия. Носталгията е нещо, което те кара да си в миналото, а не да мислиш за него xD

единственото което ми липсва е безгрижието на тинейджарските ми години ...the end

Де жа вю

Fu*k that sh*t, I never felt any of it ^^

Не знам дали е заради мъглата , но много скоро усъзнах , че живея само с спомените си и не се радвам за момента ,а просто го пропускам и после си спомням с носталгия за тези дни и се дразня на себе си , че не съм ги оценила тогава> Като цяло носталгията ми харесва до една степен обичам да забивам и да потъвам в спомени , но понякога това се отразява доста зле ,защото не се наслаждавам на момента , а кога за последно ами преди малко

тъй като тая тема малко ме филмира, за да не пиша глупости ще пробвам само с две думи:

Нова Генерация


особенотова...