От тъпотия се депресирам -_- баси тъпото скука ... + умора ... ДЕЙМ !

да ми е било кафти или тъжно - да
депресирана - не, не си го позволявам, няма никъв смисъл

последните месеци сьм депресант и карам на хапчета които ми преписаха с болнични......
/me "tear" >>

Every single fucking day
I try to send it away
but it keeps chasing me...
like a predator - his prey...

"The higher we fly, the deeper we fall..."

Всичко изброено ми се е случвало. === С една дума- Депресирате ли се? Как, защо и колко? === Да,брутално, защото ми са случиха много неща наведнъж и от много време насам.В момента нямам приятели с които да излизам навънка и нямам избор трябва по цял ден на компа да вися....вече почнах да не виждам много много, пък живота ми сега започва, гадже никъв шанс да си хвана.. И все пак разума наделява...може да съм нещастен, но не съм луд..и ся сигурно са питате що го пиша всичко това ? И аз не знам...в депресия съм..за това го пиша, ако не бях нямаше...

П.П. blah..ся четох темата "Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20" и потънах в спомени...и сега като видях какво съм писал тук и лошо ми стана..

еми аз бех постоянно в депресия и не го осъзнавах, просто съм зле, ама вече ми мина като го забелязах, смисал незнам кога се започна май в пубертета и ме държа здраво няколко години, е има някои предимства например някои силни истории в анимета или филми са доста по интересни ако си в депресия

иначе по принцип характера ми е някав хормонално дисбалансирано пасивен и като се амплифицира от нещо стаа лошо

ма не е нарочно, кво да се прави, секи си има своите демони, просто моите отхапаха по-голямо парче

+1 и аз тва се чудЪ

Случвало ли чи се е да се чувствате като изстискани парцали? - Всеки ден... както всеки друг предполагам... Свиква се...
Струвало ли ви се е че приятелите ви изолират и че вие не съществувате за тях? - Не... понякога наистина се колебая, но ги познавам много по-добре... както и те мене...
Че няма смисъл от нищо, от живота ви даже? - Мне, тва не съм го изпитвал...
Струвало ли ви се че живота е черен, без никаква надежда, а бъдещето е несигурно и гадно? - Мдам... много рядко и много отдавна ми се е струвало обратното...
Чувствали ли сте се зле, изсмукани и дребни, въпреки че разумът ви е говерел че вие би трябвало да сте щастливи? - Всеки ден... както всеки друг предполагам... Свиква се... С изключение на факта, че "разумът ми" не ми говори че би трябвало да съм щастлив... Даже подценява моите способности да надценявам...
Нещо кара ли ви да се чувствате така? - Хах... можеш да го наречеш... "нещо"...
С една дума- Депресирате ли се? Как, защо и колко? - Трудно, с право и рядко.

Да, случвало ми се е и продължава да ми се случва. Но причини няма да ви изяснявам, защото това са си лични работи..

Викторе, приятелю! Защо ми се струва, че можеби ТИ си депресиран? (дано греша)

язе плачкам 24/7 и ми е убер сад.

За жалост твърде често ми се случва. Поне не е за дълго. Справям се с много положително мислене и разговори с училищната психоложка

Ами много мега рядко ми се е случвало....но 2 дена max и всичко е ok

единственото което ме депресира е липсата на sex - закучиха се нещо нещата в последно време и нема, иначе съм си екстра

Не се депресирам, може в някъв период да ми е кофти, но до депресия не стигам.

Аз съм си нон стоп депресиран и едва ли скоро ще се намери нещо което да промени нещата