Честито ти за което
! Страшно приятно ми става като прочета нещо подобно, така че наистина се радвам за теб.
А на мен от цялата работа ми е мъчно най-вече заради самата идея, че повече няма да има училище. В смисъл сега като съм студент мога да не ходя на лекции и никой нищо няма да ми каже. Нямам пред кого да се оправдавам, да мисля извинения, да търся мед. бележки за извиняване на отсъствията и други такива.
Пък и това си е било цял режим на живот. 12 години училище и изведнъж секва. Да има уни, но не е същото.
Но като цяло засега съм доволна от студентството. Не протича точно както аз искам, но в никакъв случай и не ме разочарова. Обожавам самия факт, че навлизам в изцяло нов епат от живота и още повече, че този път наистина съвсем сама ще си взимам решенията и ще се оправям с всичко останало (защото нека да си го признаем, може и да сме самостоятелни, но докато сме ученици все още не се оправяме баш сами с нещата).
Изобщо грабя с пълни шепи от това, което живота има да предложи. И мисля, че единствено може да става по-доре
